"Когато почувствам, че нещо не е наред, трябва да го кажа ясно и високо"

Заглавието е цитат от автобиографичната книга на Майкъл.
Това може да ви прозвучи достатъчно противоречиво, защото в по-горния пост бях казала без цитати.
И изобщо, съзнавам, че не звучах особено ясно в него. Сега ще се опитам да проясня нещата. Дано успея.
Не исках да кажа, че не трябва да се цитира нито една дума на Майкъл. Това, което ми беше интересно и което искам да видя, е развитието на тази дума, фраза, израз, лично за вас. А корен винаги трябва да има. Интересно е какви плодове ще даде. И точно плодовете ме интересуват в конкретния случай.

Та, по заглавието-тема...
Тези дни ме обидиха. Нещо по-дълбоко всъщност - от известно време същият този изключително близък за мен човек ми нанася болезнени, и, боли ме да призная, целенасочени удари. Не стреляне напосоки - а абсолютно умишлено, хладнокръвно, безчувствено, и в някакъв смисъл - жестоко. Месеци наред. Мълчах и си траех, защото много обичам този човек, много ми е близък и винаги съм се стараела да го разбирам. И съм успявала - наистина. До преди няколко месеца... после вече престанах да го разбирам толкова добре.
Мълчах, защото не е редно да скачам срещу този човек.
Мълчах, защото ми е безкрайно скъп.
Прощавах заради горната причина.
Но някакси в мен беше заседнало усещането за нещо нередно. Не можех да продължавам да приемам отношение и поведение, нараняващо мен и всичко, в което вярвам и което отстоявам.
И именно защото съвсем отявлено чувствах, че нещо не е наред, накрая го казах достатъчно високо и ясно. Не си мълчах. И няма да си мълча. Не и когато става въпрос за принципи и убеждения. Не и когато се наранява достойнство. Не и когато става въпрос за мен като личност.
Не и когато става въпрос за нещо, научено от Майкъл.
И....се почувствах далеч по-добре. Макар и с получените рани от неравната словесна престрелка.

Спомних си Майкъл и думите му едва по-късно след двубоя. И се усмихнах.





П.С. Държа да отбележа, че въпросният човек не е от участниците в този форум. И никога няма да бъде. Има достатъчно други начини за изясняване на личностни взаимоотношения.Тук не е арена за тях - било като намек, било съвсем открито. И никога няма да замърсявам това място и да го обръщам на сеир.

Днес, аз съм на този трон. Не мога да се примиря с хора - егоцентрици и които въпреки цялата им глупост продължават да бъдат нагли. Не мога да се примиря с дребни душици, които ме дразнят със цялото си себелюбие. Не мога да се примиря с хора, които приказват прекалено много и с цялото си поведение казват, че всичко знаят. Няма такива хора..... няма човек, който да знае всичко. Просто не обичам хора , които знаят "всичко"!
Знам , че всеки има своите кусури и недостатъци. И аз ги имам определено и сигурно не са малко. Но никога умишелно не бих наранила някого само за да му го рекна или да му причиня болка. Дори и с думи не бих могла. Просто исках да кажа , че ми писна от хора , които не могат да обичат и не разбират КАКВО Е ДА ОБИЧАШ. ЗАЩОТО ДА ОБИЧАШ ОЗНАЧАВА ДА МОЖЕШ ДА ПРАВИШ КОМПРОМИСИ .
Искам да ви кажа , че това няма нищо общо с никой от форума или с част от моето семейство. Просто се сблъсквам с такива хора и не мога да приема тяхна глупост!

Бе ... трябва да се свикне с това ама пусто не мога ... .... хем ги знам от доста време какви са ....... . Радвам се, че ви има всички тук!

А аз се радвам, че теб те има тук

Знам, и ти благодаря! Благодаря на всички!

Имам и аз от месеци проблем с човек, когото считах за приятел. Отначало си траях и то доста време. После си казах ясно и високо каквото имах, но нещата не се промениха. Дори нападките му зачестиха и станаха по- груби. Започнах да действам грубо и аз, с което не се гордея. Сега мисля отново да го пренебрегна и да не се поддавам на провокации. Да видим до кога ще издържа. Но като цяло съм напълно съгласна с Майкъл. Може би защото зодията ми е такава, аз не умея да си мълча, когато усетя, че нещо не е наред или не е редно. Независимо на кого трябва да си го кажа. Често ми се сърдят за това, но такава съм си.