MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

Join the forum, it's quick and easy

MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

MJJ THE KING

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

2 posters

    Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson...

    Tes
    Tes
    THRILLER - потребител
    THRILLER - потребител


    Female Брой мнения : 691
    Join date : 08.02.2010

    Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson... Empty Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson...

    Писане by Tes Пон Юни 07, 2010 9:07 am

    22 Септември, 2000г. - През моята втора година като равин в Оксфорд дойде една двойка, за да остане с моето семейство за фестивала на "Съкот". След вечеря с няколко ученика, млада жена погледна 10-те деца на двойката около тяхната майка. "Всички ли са ваши?" - попита тя, за да повярва на очите си, на което учениците отговориха „Не са ли прекалено множко?” Очите на майката се засрамиха и се извини. Аз я последвах в кухнята и се извиних за коментарите на учениците ми. „Всичко е наред
    - каза тя. „Получавам това постоянно. Но Реби ми каза никога да не се притеснявам да имам много деца.”

    Спомних си тази история, когато миналата седмица с моето семейство посетихме „Невърленд” на Майкъл Джексън, в Калифорния. Знам, че всеки мразят самохвалството, но аз имам само това. На това, на което бях свидетел през тези 6 дни с Майкъл беше състрадателен човек, напълно неразбран и представен невярно, с безкрайно съчувствие към децата.

    Сцената бе просто удивителна. Невърленд е Дисниленд среща зоологическата градина в Сан Диего, чийто врати са широко отворени за голям поток от деца. Някой млади се бореха срещу рака, други идваха от вътрешната част на града, за да се насладят на деня със захлас и всички бяха напълно безмълвни от личното внимание, което Майкъл даваше на всяко едно дете.

    Едно 10-годишно дете, засрамено да свали шапката си и да покаже плешивостта си, накрая премахна прикриването след като Майкъл изкара ден, повдигайки вярата му.
    ”Състрадание” е общ термин, което изгражда симпатията и съпричастието. От двете, съпричастието изисква по-дълбоки усложнения, свързва те с болката на някого. От момента, в който срещнах Майкъл в Ню Йорк миналата година, знаех, че има огромно съпричастие, в сравнение с почти всеки друг човек, който съм срещал. Ние говорехме за лов на елени – съвместен спорт в Обединеното кралство.
    Очите на Майкъл леко се насълзиха и той ме изучаваше с въпросителен поглед: „Незнам как някой може да застреля нещо безпомощно?” По-късно, той говореше за родителите, които изпускат много време с техните деца. Неговия глас секна с емоция и аз отчаяно се опитах да скрия виновното си изражение. Неговия малък син Принс дойде в стаята. Майкъл говореше с него като млад родител, отговаряйки на въпросите на Принс с огромно търпение. Несъмнено малкото момче със златната коса бе ненадминато възхитен от живота на баща му. Урок от Майкъл: Ние трябва да пораснем отвън, но завинаги да запазим детето в себе си.Като пораснем, болката в света около нас ни насилва все по-близо до сърцата ни. Не бяха ли Адам и Ева, родоначалниците на човешката раса, обрисувани като деца, голи и невинни в Райската градина?” Поради тази причина, когато съм около Майкъл това, което изпитвам най-много е свобода, освободеност от преструването и твърдостта. Спомням си първото преживяване, когато Майкъл ни взе като гости да гледаме „Историята на играчките 2” в местното кино. В началото бях там заради децата ми. Но Майкъл зад мен се смееше високо на екрана и аз бавно се отпуснах. В рамките на няколко минути, аз също се смеех и се наслаждавах на филма. Тогава ми „присветна”, че дори като възрастен неисках да виждам хората да стрелят, отрязвайки нечий крайник… Като писател за връзките, често съм питан от жени: „Какво най-много трябва да гледам в един партньор”. Казвам им да гледат неговото отношение към децата. Мъж, който обича детската невинност е невинен сам по себе си. Мъж, който обича игривността на децата е игрив сам по себе си. Мъж, който е състрадателен към децата е състрадателен човек. Има човешко качество, което е по-съществено от храната или водата, което се нуждаем да дадем на децата си – достойнство. Това е подарък по-загадъчен от храната или материалната грижа. Но аз вярвам, че Бог е дал на Майкъл специален чифт очила. Той вижда одеждите на достойнството и облича децата ни в тези одежди на възхищението и уважението. Както той ми каза „Всяко дете трябва да бъде третирано като филмова звезда, давайки му много внимание." Моята 8-годишна дъщеря се загуби във стаята за игри в Невърленд и започна да плаче, Майкъл изтича до нея и и каза: „О, знам как се чувстваш. Спомням си, че това се случи и на мен, когато бях малък.” Аз контрастирах с това каква щеше да е моята реакция – да пренебрегна страха й, за да укуража нейното „каляване”. Аз си припомних стара еврейска, мистична традиция, която гласи, че не всички хора са се разхождали в Райската градина, заедно с Адам и Ева. Има все още няколко човека, които се веселят в Райската градина и ни приканват да се включим. Дали е възможно Майкъл да се е върнал (с лунна походка) отново в Градината? Може би. Това е сигурно. Заради Майкъл аз засадих още няколко цветя в градината на моето сърце. Да го гледам с неговите деца ме направи по-добър баща, да гледам взаймодействието му с пациенти, болни от рак ме направи състрадателен човек. Някои биха ме критикували за тези думи като защитник на ексцентричността на Майкъл (дори през годините ми в Оксфорд ме научиха, че всички велики гении са ексцентрични). Но миналата седмица ние празнувахме 42-годишния РД на Майкъл с него в ранчото му и се питах: какво да дадеш на човек, който има всичко? Единственото нещо, с което можех да се появя бе… поправянето на тежката несправедливост. Крайно време е някой да говори за необикновените неща, породили се от добрина, които са толкова главни в живота на Майкъл. Майкъл отклоняваше славата и комплиментите, почти казвайки ти по някакъв начин, че се чувства недостоен за слава. Може би болката от долните нападки му оставиха следи. Може би той е объркан защо някои хора предполагаха неговата вина дори като нашата правна система е, че всички хора са невинни до доказване на противното и Майкъл не бе виновен за нещо лошо. Или може би това е неговия природен дискомфорт от центъра на вниманието, след като той много повече предпочита да дадем всяка частица внимание, която можем да обединим за децата в нужда около нас.

    http://www.mjfriendship.de/en/index.php?option=com_content&task=view&id=157&Itemid=55
    L.O.V.E. MJ
    L.O.V.E. MJ
    Moderator
    Moderator


    Female Gemini Брой мнения : 1038
    Join date : 05.02.2010
    Age : 50
    Местожителство : При ЛЮБОВТА...

    Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson... Empty Re: Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson...

    Писане by L.O.V.E. MJ Пон Юни 07, 2010 9:20 am

    TES, огромно благодаря за преводите. Знам, че го правиш с LOVE и от LOVE и отделяш ценно време затова когато имаш възможност Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson... 653670
    Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson... 59510 Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson... 59510 Rabby Shmuley Boteach about Michael Jackson... 59510

      В момента е: Пон Апр 29, 2024 5:28 pm