Home
"Не винаги ми се отдава да правя, това, което искам”
Този разговор на Майкъл с екипа, работещ над списанието “Black & White”, се проведе през 1998г. В Лос Анжелис.
Майкъл разглежда програма за неговото турне направена от “Black & White”.
Майкъл: Така ми харесва тази програма! Хора, вие сте свършили прекрасна работа, най-добрите сте.
Сега Майкъл разглежда четвърти брой на списанието History и вижда снимка от клипа му In The Closet , на която той пее и ръцете са му притиснати към ушите.
Майкъл:Санди Гал (асистент на Майкъл за работа със Sony), обожава тази снимка, аз никога не можах да разбера, защо. На мен не ми харесва...
След това взима 24-ти брой на списанието “Black & White”.
Майкъл: О, а аз още не съм виждал този брой!
B&W:Ние ти го изпратихме!
Майкъл вика Боб Джоунс, който се намира в съседната стая.
Майкъл: Аз нямам този брой...
Боб: Не ме гледай така! Изпратих ти преди три седмици три пакета, не ги ли откри?
Майкъл е леко смутен и тихо пита:
Майкъл: И те бяха там?
Боб: (смее се) Разбира се! Трябва да отваряш пакетите, вътре са все неща за теб!
Майкъл: Знам, но нямах време...
Боб: Освен това трябва да ми кажеш, какво да правя със статуята...
Майкъл: Каква статуя?
Боб: Статуята от музея Greven, твоята статуя!
Майкъл: Какво? Изпратиха ли я?
Боб: Разбира се! Тя е в офиса ми вече много дни. Разглобена е на части и чакам някой да ми каже какво да правя с нея! Само не ме моли да я сглобявам, и без това няма да го направя!
Майкъл: (с усмивка) Не би ли могъл да я изпратиш в Невърленд?
Майкъл продължава да разглежда списанието, гледа корицата.
Майкъл: На феновете харесва ли им тази снимка?
B&W: Много я обичат, всички я обичат.
След това Майкъл прехвърля няколко страници и се спира на страницата с редки колекции. Вижда там сингъла „Smile” и пита, дали е излезнал в Европа.
B&W: Не, сингъла беше отменен, така и не излезе....
Майкъл: Ммм..(въздъхва)
B&W: Ти би искал той да излезе ли?
Майкъл: Разбира се! Sony бяха длъжни да пуснат този сингъл! (Майкъл казва това с огорчение изписано на лицето му).
Откривайки страницата със снимки от списание Life, Майкъл се усмихва. Гледайки снимката на Принс , той казва:
Майкъл: Толкова е сладък с този микрофон! Опитваше се да го гризе!
B&W: Може ли да те попитаме, как са нещата в семейството ти?
Майкъл: Всичко е чудесно, благодаря. Наистина, моят син беше тук вчера и имахме обща фотосесия...
B&W: Той вече говори ли?
Майкъл: Не, още не, но вече ходи! Разхожда се навсякъде, не се спира.
Майкъл вижда снимки от “Ghosts” и се хихика.
B&W: През 1996 година ние бяхме в Нй Юорк и гледахме “Ghosts”, а после фирма беше леко променен: в саундтрака бяха добавени песни “Is it scary” и “Ghosts”. Кой реши да се направи това?
Майкъл: Стан Уинстън си помисли, че сме длъжни да добавим песен във филма, така и направихме, но според мен и първата версия беше добра, бях доволен.
Сега гледа своята снимка направена в Южна Африка на която той върви с група деца.
Майкъл: Тази снимка е просто чудесна? Сър, погледни само! ( Боб Джоунс отново идва)
Боб: Тази също е забележителна.
Майкъл гледа снимка на която седи на воден скутер.
B&W: Знаеш ли, че на феновете много им харесва тази снимка?
Майкъл: Вярно ли?
B&W: Винаги обичат да те виждат в някаква различна ситуация.
Майкъл: Разбирам, че феновете обичат да ме виждат , как правя нещо, което обикновено не правя...
B&W: Така е! Те обожават снимките ти, където се занимаваш с парашути. Както в Южна Африка.
Тук Майкъл говори с голямо въодушевление.
Майкъл: Да! Това са чудесни спомени! Трябва да публикувате снимките, които направихме в този ден! Искам пак да го направя! Това бяха невероятни усещания! Така ми хареса, че летях 4 пъти подред. Летиш и виждаш света от горе. Обичам водата ,но не мога да се къпя (в морето) толкова често, колкото би ми се искало....
Майкъл млъква и става умислен. После открива страницата “Maxi-Shop”.
Майкъл: Как мислите, дали мога да се сдобия с такава малка статуетка? – Срамежливо пита той, сочейки статуетка History, която може да се поръча чрез списанието.
B&W: Ще видим. ( смеят се) Ти получи ли колекционерските картички, които ти изпратихме?
Майкъл: Да, но децата, които пътуват с мен ги разпиляха, така че те изчезнаха. Винаги е така!
Той продължава да разлиства списанието и вижда снимка на която е с Даяна Рос, а после и снимката на която е с Лиза Мари на увеселително влакче с главата надолу.
Майкъл: Не съм виждал тази снимка до сега. (смее се) Харесва ми!
Продължавайки да разлиства той се добира до фенските страници и вижда снимка на полуголо момче – фотомонтаж. Майкъл почва да се смее, като луд и показва снимката на Боб.
Майкъл: Погледни!...
Успокоява се от смеха.
Майкъл: Обичам феновете си! Обичам да чета списанията им и плакатите им...
На последната страница на списанието е отпечатана обложка за видеокасетата със запис на предаването “Elizabeth I love you”.
Майкъл: Какво е това?
B&W: Обложка. Можеш да я изрешеш и да я залепиш на касетата със записа на това предаване. Знаеш ли, че феновете ти обожават песента ти “Elizabeth I love you”?
Майкъл: Наистина ли?
B&W: Тя стана класика. В тази песен има толкова емоции, толкова чувство!
Майкъл: Нямах представа, че я харесват толкова... Написах я в Швейцария, специално за тази вечер, но нямах представа как ще се отнесе към тази песен публиката. Когато завършвам някой проект аз се насочвам към друг, не мога да чакам, но съм щастлив, че ми казахте това, това е интересно. Никога не знам какво мислят феновете за това, което правя.
Майкъл става замислен и говори сам на себе си: „Значи на феновете им харесва, интересно....”
Сега Майкъл преглежда списание History, където са поместени неговите фотографии с Марсел Марсо в Ню Йорк през 1995г.
Майкъл: Това е чудесно! Обожавам тази версия на “Childhood”, тя е странна и никой не я е виждал...има такива неща, които никога няма да се видят...Това беше прекрасно...
B&W: Ти някога ще направиш ли това шоу за канал НВО?
Майкъл:Не, не мисля. Аз толкова работих за да подготвя това шоу, имаше огромен натиск, ,заставяха ме да направя това шоу, без да се интересуват от нищо! Накрая самата природа се намеси и каза – „Стоп”, решавайки, че не съм длъжен да направя това шоу....(Майкъл говори за шоуто в театър Beacon в Ню Йорк, което трябваше да се състои пред декември 95г, но беше отменено, защото Майкъл припадна на репетициите и бе приет в болница)
Прелиствайки списание History, Майкъл вижда снимка на Боб Джоунс на церемонията World Music Awards в Монако.
Майкъл: О-о-о! Сър! Виж, това си ти в Монако! Така хубаво си облечен! Каква класа, какъв шик! Майкъл се навежда към екипа на B&W и шепти: „Той обича Монако, той обича шампанско и хайвер!”
Всички се смеят и атмосферата в стаята е невероятна. Не са виждали Майкъл толкова освободен.
B&W: Майкъл, какво мислиш за “Blood on the dance floor”, доволен ли си от албума?
Майкъл: Аз никога от нищо не съм доволен. Ако зависеше от мен, нито един албум не би излезнал...
B&W: Какво мислиш за ремиксите на твоите песни, които са направени?
Майкъл: Най-малкото, което мога да кажа е, че не ми харесват. Не ми харесва, когато някой изменя моите песни като цяло, но от Sony ми казаха, че децата обичат ремиксите...
B&W: Това не е вярно! Децата не обичат толкова ремиксите, особено тези на “Blood on the dance floor”.
Майкъл: Знам това! Бях уверен! ( вдига юмрук във въздуха и клати главата си с въздишка)
B&W: Какво смяташ за обложката на “Blood on the dance floor”?
Майкъл:] Харесва ми!
B&W: Винаги говорим за песните, които се харесват на феновете и една от тях, която обичат повече от всичко е “On the line”.
Тук Майкъл започва да си припява тази песен и да тактува с ръце. Това е толкова невероятно зрелище, че момчетата губят речника си за известно време. Виждайки реакцията им, Майкъл смутено се усмихва.
B&W: Тази песен я измисля Bebifeys, но твоето изпълнение е толкова вдъхновено, че песента добива други измерения.
Майкъл: Много ви благодаря. Обичам тази песен. Тя дали излезе, като сингъл?
B&W: Не, излезе само в комплекта “Ghosts”.
Майкъл: (въздиша) Още една песен, която не е пусната,като сингъл!
B&W: Едно от най-добрите ти изпълнения беше на Грами 1988г.
Майкъл: О, да! Харесвате ли бавната версия на “The way you make me feel”? Винаги съм искал да направя това...
B&W: Но има нещо, което не ни харесва, това е телевизионната версия на History, ако трябва да сме честни, концерта не изглеждаше така добре по телевизията. В теле версията му доста се изгуби. Звук нямаше и монтажа също....Не създава същото впечатление.
Майкъл: Това е истина! Бях много разочарован...Не се занимавах с това лично. Видях резултата миналата неделя. Концерта се монтира по време на турнето, бях толкова уморен и позволих на други хора да се занимаят с това. Но сега съм разочарован. Получило се е лошо. Няма да разреша тази версия да се пусне в продажба. Искам да монтирам всичко наново, да добавя 20 минути от началото на шоуто, да покажа как феновете пълнят стадиона. Искам да покажа ентусиазма и вълнението на публиката....
B&W: Как създаваш клиповете си? Винаги ли имаш много идеи?
Майкъл: Да, винаги! Понякога ми предлагат интересни проекти. Но не винаги мога да правя това, което аз искам. Някои хора ме заставят да правя нещата бързо, не им пука за резултата, все им е едно, че клиповете ще са като на всички други, не искат да творят. Те са ограничени. Аз винаги съм искал да правя новаторски клипове и искам да продължавам в този дух.
B&W: Това без съмнение е твоята отличителна черта.
Майкъл: Да, искам да направя няколко клипа, като “Thriller”, “Beat it”, “Billie Jean”, нови неща, творчески, новаторски...Но някои хора искат просто да застана пред камерата и когато светне лампата, да стане нещо, да произлезе вълшебство някакво....Просто така, без замисъл. Но така не се получава...
На хората от B&W им е странно да видят Майкъл толкова огорчен, творец за който е неприемливо да бъде ограничен във въображението и творчеството си.
B&W: С какво ще се занимаваш? С кино или с нов албум?
Майкъл: Аз обезателно първо ще запиша албум. Написал съм толкова песни. После ще правя филми.
След 45 минути беседа, дойде време за фото сесия. Боб пита Майкъл, дали помни къде за първи път се е срещнал с екипа на B&W.
Майкъл: Да, беше на остров, недалеч от Франция...
В действителност това беше на остров Тенерифе, който се намира близко до Мароко, но това не е важно, хубавото е, че той помни, че е бил остров.
Внезапно Майкъл пита Боб: Ти обичаш ли хайвер?
Боб: Обичам.
Майкъл: А на мен ми е прекалено солен...
Майкъл пита екипа на B&W (докато те правят снимките): Гледахте ли “Motown 40”?
B&W: Не още...
Майкъл: Беше интересно...(снишавайки глас)
Боб: Рейтингите бяха ужасни. След „Motown 25”, как биха могли да направят нещо по-добро? Трябваше да спрат да празнуват юбилей още тогава...
Майкъл: „Motown 25”, беше най-доброто.(Шепне)
Още няколко снимки и е време да се разделим. Екипа благодари на Майкъл, излизат от стаята му и чакат асансьора. Идва асансьора, но изведнъж виждат приближаваща се към тях фигура – това е Майкъл и на него също му трябва асансьор. Екипа отстъпва за да се качи той, но Майкъл вежливо казва : Не! Не искам да ви взимам асансьора!
Екипа настоява и Майкъл влиза в асансьора и докато вратите се затварят, той продължава да им благодари и да пляска с ръце.
Този разговор на Майкъл с екипа, работещ над списанието “Black & White”, се проведе през 1998г. В Лос Анжелис.
Майкъл разглежда програма за неговото турне направена от “Black & White”.
Майкъл: Така ми харесва тази програма! Хора, вие сте свършили прекрасна работа, най-добрите сте.
Сега Майкъл разглежда четвърти брой на списанието History и вижда снимка от клипа му In The Closet , на която той пее и ръцете са му притиснати към ушите.
Майкъл:Санди Гал (асистент на Майкъл за работа със Sony), обожава тази снимка, аз никога не можах да разбера, защо. На мен не ми харесва...
След това взима 24-ти брой на списанието “Black & White”.
Майкъл: О, а аз още не съм виждал този брой!
B&W:Ние ти го изпратихме!
Майкъл вика Боб Джоунс, който се намира в съседната стая.
Майкъл: Аз нямам този брой...
Боб: Не ме гледай така! Изпратих ти преди три седмици три пакета, не ги ли откри?
Майкъл е леко смутен и тихо пита:
Майкъл: И те бяха там?
Боб: (смее се) Разбира се! Трябва да отваряш пакетите, вътре са все неща за теб!
Майкъл: Знам, но нямах време...
Боб: Освен това трябва да ми кажеш, какво да правя със статуята...
Майкъл: Каква статуя?
Боб: Статуята от музея Greven, твоята статуя!
Майкъл: Какво? Изпратиха ли я?
Боб: Разбира се! Тя е в офиса ми вече много дни. Разглобена е на части и чакам някой да ми каже какво да правя с нея! Само не ме моли да я сглобявам, и без това няма да го направя!
Майкъл: (с усмивка) Не би ли могъл да я изпратиш в Невърленд?
Майкъл продължава да разглежда списанието, гледа корицата.
Майкъл: На феновете харесва ли им тази снимка?
B&W: Много я обичат, всички я обичат.
След това Майкъл прехвърля няколко страници и се спира на страницата с редки колекции. Вижда там сингъла „Smile” и пита, дали е излезнал в Европа.
B&W: Не, сингъла беше отменен, така и не излезе....
Майкъл: Ммм..(въздъхва)
B&W: Ти би искал той да излезе ли?
Майкъл: Разбира се! Sony бяха длъжни да пуснат този сингъл! (Майкъл казва това с огорчение изписано на лицето му).
Откривайки страницата със снимки от списание Life, Майкъл се усмихва. Гледайки снимката на Принс , той казва:
Майкъл: Толкова е сладък с този микрофон! Опитваше се да го гризе!
B&W: Може ли да те попитаме, как са нещата в семейството ти?
Майкъл: Всичко е чудесно, благодаря. Наистина, моят син беше тук вчера и имахме обща фотосесия...
B&W: Той вече говори ли?
Майкъл: Не, още не, но вече ходи! Разхожда се навсякъде, не се спира.
Майкъл вижда снимки от “Ghosts” и се хихика.
B&W: През 1996 година ние бяхме в Нй Юорк и гледахме “Ghosts”, а после фирма беше леко променен: в саундтрака бяха добавени песни “Is it scary” и “Ghosts”. Кой реши да се направи това?
Майкъл: Стан Уинстън си помисли, че сме длъжни да добавим песен във филма, така и направихме, но според мен и първата версия беше добра, бях доволен.
Сега гледа своята снимка направена в Южна Африка на която той върви с група деца.
Майкъл: Тази снимка е просто чудесна? Сър, погледни само! ( Боб Джоунс отново идва)
Боб: Тази също е забележителна.
Майкъл гледа снимка на която седи на воден скутер.
B&W: Знаеш ли, че на феновете много им харесва тази снимка?
Майкъл: Вярно ли?
B&W: Винаги обичат да те виждат в някаква различна ситуация.
Майкъл: Разбирам, че феновете обичат да ме виждат , как правя нещо, което обикновено не правя...
B&W: Така е! Те обожават снимките ти, където се занимаваш с парашути. Както в Южна Африка.
Тук Майкъл говори с голямо въодушевление.
Майкъл: Да! Това са чудесни спомени! Трябва да публикувате снимките, които направихме в този ден! Искам пак да го направя! Това бяха невероятни усещания! Така ми хареса, че летях 4 пъти подред. Летиш и виждаш света от горе. Обичам водата ,но не мога да се къпя (в морето) толкова често, колкото би ми се искало....
Майкъл млъква и става умислен. После открива страницата “Maxi-Shop”.
Майкъл: Как мислите, дали мога да се сдобия с такава малка статуетка? – Срамежливо пита той, сочейки статуетка History, която може да се поръча чрез списанието.
B&W: Ще видим. ( смеят се) Ти получи ли колекционерските картички, които ти изпратихме?
Майкъл: Да, но децата, които пътуват с мен ги разпиляха, така че те изчезнаха. Винаги е така!
Той продължава да разлиства списанието и вижда снимка на която е с Даяна Рос, а после и снимката на която е с Лиза Мари на увеселително влакче с главата надолу.
Майкъл: Не съм виждал тази снимка до сега. (смее се) Харесва ми!
Продължавайки да разлиства той се добира до фенските страници и вижда снимка на полуголо момче – фотомонтаж. Майкъл почва да се смее, като луд и показва снимката на Боб.
Майкъл: Погледни!...
Успокоява се от смеха.
Майкъл: Обичам феновете си! Обичам да чета списанията им и плакатите им...
На последната страница на списанието е отпечатана обложка за видеокасетата със запис на предаването “Elizabeth I love you”.
Майкъл: Какво е това?
B&W: Обложка. Можеш да я изрешеш и да я залепиш на касетата със записа на това предаване. Знаеш ли, че феновете ти обожават песента ти “Elizabeth I love you”?
Майкъл: Наистина ли?
B&W: Тя стана класика. В тази песен има толкова емоции, толкова чувство!
Майкъл: Нямах представа, че я харесват толкова... Написах я в Швейцария, специално за тази вечер, но нямах представа как ще се отнесе към тази песен публиката. Когато завършвам някой проект аз се насочвам към друг, не мога да чакам, но съм щастлив, че ми казахте това, това е интересно. Никога не знам какво мислят феновете за това, което правя.
Майкъл става замислен и говори сам на себе си: „Значи на феновете им харесва, интересно....”
Сега Майкъл преглежда списание History, където са поместени неговите фотографии с Марсел Марсо в Ню Йорк през 1995г.
Майкъл: Това е чудесно! Обожавам тази версия на “Childhood”, тя е странна и никой не я е виждал...има такива неща, които никога няма да се видят...Това беше прекрасно...
B&W: Ти някога ще направиш ли това шоу за канал НВО?
Майкъл:Не, не мисля. Аз толкова работих за да подготвя това шоу, имаше огромен натиск, ,заставяха ме да направя това шоу, без да се интересуват от нищо! Накрая самата природа се намеси и каза – „Стоп”, решавайки, че не съм длъжен да направя това шоу....(Майкъл говори за шоуто в театър Beacon в Ню Йорк, което трябваше да се състои пред декември 95г, но беше отменено, защото Майкъл припадна на репетициите и бе приет в болница)
Прелиствайки списание History, Майкъл вижда снимка на Боб Джоунс на церемонията World Music Awards в Монако.
Майкъл: О-о-о! Сър! Виж, това си ти в Монако! Така хубаво си облечен! Каква класа, какъв шик! Майкъл се навежда към екипа на B&W и шепти: „Той обича Монако, той обича шампанско и хайвер!”
Всички се смеят и атмосферата в стаята е невероятна. Не са виждали Майкъл толкова освободен.
B&W: Майкъл, какво мислиш за “Blood on the dance floor”, доволен ли си от албума?
Майкъл: Аз никога от нищо не съм доволен. Ако зависеше от мен, нито един албум не би излезнал...
B&W: Какво мислиш за ремиксите на твоите песни, които са направени?
Майкъл: Най-малкото, което мога да кажа е, че не ми харесват. Не ми харесва, когато някой изменя моите песни като цяло, но от Sony ми казаха, че децата обичат ремиксите...
B&W: Това не е вярно! Децата не обичат толкова ремиксите, особено тези на “Blood on the dance floor”.
Майкъл: Знам това! Бях уверен! ( вдига юмрук във въздуха и клати главата си с въздишка)
B&W: Какво смяташ за обложката на “Blood on the dance floor”?
Майкъл:] Харесва ми!
B&W: Винаги говорим за песните, които се харесват на феновете и една от тях, която обичат повече от всичко е “On the line”.
Тук Майкъл започва да си припява тази песен и да тактува с ръце. Това е толкова невероятно зрелище, че момчетата губят речника си за известно време. Виждайки реакцията им, Майкъл смутено се усмихва.
B&W: Тази песен я измисля Bebifeys, но твоето изпълнение е толкова вдъхновено, че песента добива други измерения.
Майкъл: Много ви благодаря. Обичам тази песен. Тя дали излезе, като сингъл?
B&W: Не, излезе само в комплекта “Ghosts”.
Майкъл: (въздиша) Още една песен, която не е пусната,като сингъл!
B&W: Едно от най-добрите ти изпълнения беше на Грами 1988г.
Майкъл: О, да! Харесвате ли бавната версия на “The way you make me feel”? Винаги съм искал да направя това...
B&W: Но има нещо, което не ни харесва, това е телевизионната версия на History, ако трябва да сме честни, концерта не изглеждаше така добре по телевизията. В теле версията му доста се изгуби. Звук нямаше и монтажа също....Не създава същото впечатление.
Майкъл: Това е истина! Бях много разочарован...Не се занимавах с това лично. Видях резултата миналата неделя. Концерта се монтира по време на турнето, бях толкова уморен и позволих на други хора да се занимаят с това. Но сега съм разочарован. Получило се е лошо. Няма да разреша тази версия да се пусне в продажба. Искам да монтирам всичко наново, да добавя 20 минути от началото на шоуто, да покажа как феновете пълнят стадиона. Искам да покажа ентусиазма и вълнението на публиката....
B&W: Как създаваш клиповете си? Винаги ли имаш много идеи?
Майкъл: Да, винаги! Понякога ми предлагат интересни проекти. Но не винаги мога да правя това, което аз искам. Някои хора ме заставят да правя нещата бързо, не им пука за резултата, все им е едно, че клиповете ще са като на всички други, не искат да творят. Те са ограничени. Аз винаги съм искал да правя новаторски клипове и искам да продължавам в този дух.
B&W: Това без съмнение е твоята отличителна черта.
Майкъл: Да, искам да направя няколко клипа, като “Thriller”, “Beat it”, “Billie Jean”, нови неща, творчески, новаторски...Но някои хора искат просто да застана пред камерата и когато светне лампата, да стане нещо, да произлезе вълшебство някакво....Просто така, без замисъл. Но така не се получава...
На хората от B&W им е странно да видят Майкъл толкова огорчен, творец за който е неприемливо да бъде ограничен във въображението и творчеството си.
B&W: С какво ще се занимаваш? С кино или с нов албум?
Майкъл: Аз обезателно първо ще запиша албум. Написал съм толкова песни. После ще правя филми.
След 45 минути беседа, дойде време за фото сесия. Боб пита Майкъл, дали помни къде за първи път се е срещнал с екипа на B&W.
Майкъл: Да, беше на остров, недалеч от Франция...
В действителност това беше на остров Тенерифе, който се намира близко до Мароко, но това не е важно, хубавото е, че той помни, че е бил остров.
Внезапно Майкъл пита Боб: Ти обичаш ли хайвер?
Боб: Обичам.
Майкъл: А на мен ми е прекалено солен...
Майкъл пита екипа на B&W (докато те правят снимките): Гледахте ли “Motown 40”?
B&W: Не още...
Майкъл: Беше интересно...(снишавайки глас)
Боб: Рейтингите бяха ужасни. След „Motown 25”, как биха могли да направят нещо по-добро? Трябваше да спрат да празнуват юбилей още тогава...
Майкъл: „Motown 25”, беше най-доброто.(Шепне)
Още няколко снимки и е време да се разделим. Екипа благодари на Майкъл, излизат от стаята му и чакат асансьора. Идва асансьора, но изведнъж виждат приближаваща се към тях фигура – това е Майкъл и на него също му трябва асансьор. Екипа отстъпва за да се качи той, но Майкъл вежливо казва : Не! Не искам да ви взимам асансьора!
Екипа настоява и Майкъл влиза в асансьора и докато вратите се затварят, той продължава да им благодари и да пляска с ръце.
