Заглавието е цитат от автобиографичната книга на Майкъл.
Това може да ви прозвучи достатъчно противоречиво, защото в по-горния пост бях казала без цитати.
И изобщо, съзнавам, че не звучах особено ясно в него. Сега ще се опитам да проясня нещата. Дано успея.
Не исках да кажа, че не трябва да се цитира нито една дума на Майкъл. Това, което ми беше интересно и което искам да видя, е развитието на тази дума, фраза, израз, лично за вас. А корен винаги трябва да има. Интересно е какви плодове ще даде. И точно плодовете ме интересуват в конкретния случай.
Та, по заглавието-тема...
Тези дни ме обидиха. Нещо по-дълбоко всъщност - от известно време същият този изключително близък за мен човек ми нанася болезнени, и, боли ме да призная, целенасочени удари. Не стреляне напосоки - а абсолютно умишлено, хладнокръвно, безчувствено, и в някакъв смисъл - жестоко. Месеци наред. Мълчах и си траех, защото много обичам този човек, много ми е близък и винаги съм се стараела да го разбирам. И съм успявала - наистина. До преди няколко месеца... после вече престанах да го разбирам толкова добре.
Мълчах, защото не е редно да скачам срещу този човек.
Мълчах, защото ми е безкрайно скъп.
Прощавах заради горната причина.
Но някакси в мен беше заседнало усещането за нещо нередно. Не можех да продължавам да приемам отношение и поведение, нараняващо мен и всичко, в което вярвам и което отстоявам.
И именно защото съвсем отявлено чувствах, че нещо не е наред, накрая го казах достатъчно високо и ясно. Не си мълчах. И няма да си мълча. Не и когато става въпрос за принципи и убеждения. Не и когато се наранява достойнство. Не и когато става въпрос за мен като личност.
Не и когато става въпрос за нещо, научено от Майкъл.
И....се почувствах далеч по-добре. Макар и с получените рани от неравната словесна престрелка.
Спомних си Майкъл и думите му едва по-късно след двубоя. И се усмихнах.
П.С. Държа да отбележа, че въпросният човек не е от участниците в този форум. И никога няма да бъде. Има достатъчно други начини за изясняване на личностни взаимоотношения.Тук не е арена за тях - било като намек, било съвсем открито. И никога няма да замърсявам това място и да го обръщам на сеир.
Това може да ви прозвучи достатъчно противоречиво, защото в по-горния пост бях казала без цитати.
И изобщо, съзнавам, че не звучах особено ясно в него. Сега ще се опитам да проясня нещата. Дано успея.
Не исках да кажа, че не трябва да се цитира нито една дума на Майкъл. Това, което ми беше интересно и което искам да видя, е развитието на тази дума, фраза, израз, лично за вас. А корен винаги трябва да има. Интересно е какви плодове ще даде. И точно плодовете ме интересуват в конкретния случай.
Та, по заглавието-тема...
Тези дни ме обидиха. Нещо по-дълбоко всъщност - от известно време същият този изключително близък за мен човек ми нанася болезнени, и, боли ме да призная, целенасочени удари. Не стреляне напосоки - а абсолютно умишлено, хладнокръвно, безчувствено, и в някакъв смисъл - жестоко. Месеци наред. Мълчах и си траех, защото много обичам този човек, много ми е близък и винаги съм се стараела да го разбирам. И съм успявала - наистина. До преди няколко месеца... после вече престанах да го разбирам толкова добре.
Мълчах, защото не е редно да скачам срещу този човек.
Мълчах, защото ми е безкрайно скъп.
Прощавах заради горната причина.
Но някакси в мен беше заседнало усещането за нещо нередно. Не можех да продължавам да приемам отношение и поведение, нараняващо мен и всичко, в което вярвам и което отстоявам.
И именно защото съвсем отявлено чувствах, че нещо не е наред, накрая го казах достатъчно високо и ясно. Не си мълчах. И няма да си мълча. Не и когато става въпрос за принципи и убеждения. Не и когато се наранява достойнство. Не и когато става въпрос за мен като личност.
Не и когато става въпрос за нещо, научено от Майкъл.
И....се почувствах далеч по-добре. Макар и с получените рани от неравната словесна престрелка.
Спомних си Майкъл и думите му едва по-късно след двубоя. И се усмихнах.
П.С. Държа да отбележа, че въпросният човек не е от участниците в този форум. И никога няма да бъде. Има достатъчно други начини за изясняване на личностни взаимоотношения.Тук не е арена за тях - било като намек, било съвсем открито. И никога няма да замърсявам това място и да го обръщам на сеир.