Конспирацията

"Медийте очакваха да раздават присъди... За да изстрелят рейтинга си в небесата, те правеха репортажи за човека, а не за доказателствата... Крайният резултат беше още по-голям удар върху репутацията на Майкъл Джаксън." - Питър Шаплен, официален координатор на медиите по време на процеса срещу Краля на попа

"Афродайт Джоунс предоставя подробностите, които никога не получихме от новинарските емисии, и улавя същността на феномена, който делото срещу Майкъл Джаксън представляваше. Това е една задълбочено проучена динамична история, която ви държи в напрежение глава след глава." - Рой Блек, криминален адвокат и правен коментатор за NBC




Тази книга разкрива истината за това, което се случи в съдебната зала и извън нея, по време на най-сензационния криминален процес през 2005 г.

Той беше поп иконата, която медиите обичаха да мразят. Невероятно богат, безпорно ексцентричен и една от най-известните личности в света, Майкъл Джаксън беше в незавидното положение на "мишена" на непрекъсното публично унижение. Медиите се присмиваха на неговата кожа, черти, сексуалност и начин на живот...

Афродайт Джоунс, която е световно признат познавач на криминалния разказ, осъжда медиите, заради тяхното увековечаване на омразните слухове и клевети срещу звездата, както и за фокусирането върху мръсни подробности и отразяване единствено и само на най-жалките обвинения вместо, истинските факти за Майкъл Джаксън по време на неговия съдебен процес. Новинарските репортажи караха хората да повярват, че Джаксън е един "перверзен човек, сексуален хищник", който съблазнява невинни деца в своя скандален "Невърленд". Всичко това беше опровергано, те грешаха! В тяхната "надпревара на високи рейтинги" и печалбата на пари, медиите пропуснаха най-важното – истината!

Джоунс използва действителните съдебни стенограми и множество снимки, като допълнение към нейното разследване, доказващо правдивостта зад безбройните пикантни и сластолюбиви заглавия на пресата. Нямаше никакви доказателства, представени в съдебната зала, за греховните деяния и престъпления, които Майкъл беше "извършил". Обявен за невинен по всички четеринадесет обвинения, Кралят на попа беше един свободен човек.

Афродайт Джоунс имаше прозрението и куража да признае нейната собствена неосъзната вина, участвайки в тази безумна обстановка на шокиращи свидетелски показания, дълбока драма и безбройните знаменитости, свързани с процеса "Хората срещу Майкъл Джаксън".
С тази книга, авторката компенсира не само с подробния си и точен разказ и анализ на целия съдебен процес, но и предявява обвинение срещу медиите, зaради конспиративността да изопачават, лишавайки от човешки качества и унищожавайки Краля на попа. Джоунс доказва убедително, че делото срещу Джаксън не е нищо повече, освен медийна измислица и платен скандал. Тя прави пламенен зов към обществеността, да помисли критично над всички факти, както и подлагайки на съмнение почтеността и търсенето на истината в "новините" на медиите.

Споделете своите лични впечатления от прочетеното. Може да използвате цитати от книгата, върху които да поразсъждаваме.

Време е да я започна, само където много ме е страх!
Не , че ще ме заболи, това е ясно , а ще се разгневя на онези , които му причиниха това....
Скоро ще я започна....
Знам колко е стойностна!

Имам книгата. Но нещо ме държи далеч от нея. Не мога да го обясня.

interview with aphrodite jones
08/26/2008

http://www.kboo.org/node/9098
Най- долу може да чуете аудиото от радио итервюто или да го свалите, ако желаете.

"Беше пладне в понеделник, 13 юни 2005г., когато бе известено за последно, че съдебните заседатели са взели своето решение"
.............

"Точно тогава, като по часовник, пристигна семейство Джаксън..........., едно нещо беше видно: Майкъл напълно засенчваше всички тези хора, взети заедно!
Скрит зада огледални слънчеви очила и с чадъра, който беше негова запазена марка, се появи като истинска суперзвезда. Когато тръгна към съда, излизайки от черния си джип, отвсякъде бе засипан с викове на сълзи и радост.
Независимо от здравословното си състояние, въпреки тежкото дело, Майкъл не показа никакви признаци на слабост.........Нещо у Майкъл караше сърцата да бият по- силно. Всички в негово присъствие можеха да почувстват музиката, да усетят ритъма на танца"
..............

"..., Майкъл се появи зад ъгъла и за първи път по време на процеса суперзвездата беше нервен, а лицето му- напрегнато. Вече не се усмихваше, не изглеждаше непобедим! В този момент на уязвимост хората можеха да видят, че делото бе оказало своето влияние върху него."
..............

"Докато хората очакваха решенията на съда, светът изглеждаше невероятно малък. Всяко лице беше напрегнато, всички погледи - съсредоточени."
..............

"В 14:10 ч. съдия Родни Мелвил най- накрая започна да отваря пликовете с решенията."
..............

"Времето спря. Изглеждаше като цяла вечност. И тогава изведнъж, секретарят на Върховният Съд Лорна Рей прочете думите:
- По първо обвинение - конспирация - невинен. По второ обвинение - гавра с непълнолетен - невинен. По трето - невиненен.
"Невинен" беше думата прочетена отново и отново, общо четиринадесет пъти."
..............

"Съдия Родни Мелвил ръководи делото с достойнство и прозрачност и успя да осигури спокoйствието на всички. Не позволи каквито и да е прекъсвания, докато обявяваше решението на съда:
" Ние, съдебните заседатели, усещайки отговорността пред очите на целия свят, прегледахме щателно и напълно свидетелските показания, доказателствата и съдебните процедури, представени в този съд от 31 януари 2005 г. Следвайки указанията, ние взехме нашите решения с увереност. Надяваме се, че това дело е свидетелство за вярата в почтеността и истинността на нашата съдебна система"
След тези думи Майкъл, стоящ зад защитната скамейка, възвърна духа си. По някакъв странен начин, изглеждаше като древен крал. Имаше нещо величествено в него. Толкова силно завладяващо беше излъчването му! С високо вдигната глава суперзвездата остана неподвижен. Само тези, които бяха близо до него, можеха да доловят малките сълзи, които се стичаха по лицето му."
"Г-н Джаксън, Вашата гаранция е освободена и вие сте онивинен по всички обвинения!" - каза съдия Мелвил.
............

"Кралят на попа избърса сълзите си с кърпичка, прегърна и благодари на адвокатите си и бавно се отправи към изхода на залата. Докато напускаше съда, преминавайки покрай Катрин, Джо и братята си и сестрите си, той не показа почти никаква емоция. Майкъл се носеше така, сякаш вървеше по въздуха и скоро щеше да изчезне като дим."
............

"Отвън феновете... Всички танцуваха, крещяха, полудяваха... Хиляди хора крещяха и плачеха от радост... С една ръка на сърцето си Майкъл Джаксън изпрати въздушна целувка на феновете си. след което изчезна с черния джип Yukon - вече като свободен човек."
............

"За феновете му това бе един грозен и нечестен процес срещу него."
...........

"Някои медийни наблюдатели осъзнаха, че въпреки оправдателната присъда, суперзвездата завинаги ще трябва да защитава личния си живот.
Преобладаваше мнението, че имиджът на Джаксън е непоправимо разрушен."
...........

"Всички разбраха, че той е успял да понесе такова подробно и критично разследване, каквото повечето хора не биха издържали. Той беше минал през ада и всичко свързано с живота му, с изключение на интимните му части, беше изложено на показ пред съда и медиите по света."

Мога да продължавам, но ще спра, защото дори и от този един лист и половина сълзите ми не спряха да се стичат. И това мили мои не е поза. Това не е оплакване. Това не е съжаление. Болка е. Така бих плакала и за някой неизвестен добър и благороден човек, който месеци наред е подлаган на безмилостна атака с цел да бъде унищожен.
Всички знаем, че алчността е грях.
Всички знаем, че завистта е грях.
Но когато виждаш как някой превъръща живота си в обсебване и 10 години прекарва в пилеене на средствата на данъкоплатците и ресурсите на изпълнителна и съдебна власт само с една едничка цел да залови човека, който е виновен само защото обича, непременно ти иде да изкрещиш:
Какво става с нас?
Защо унищожаваме истинските си водачи, носителите на добродетели?
Защо те умират зверски размазани и носещи живот в себе си в парижки тунели?
Защо са довеждани до пълно отчаяние и живот изпълнен със съмнения и страхове? Със зависимости?
Защо убиваме светлината в очите им и тя бавно помръква и блясъка изчезва?
За да има хора, които ще продължават да искат още дори, когато са измъкнати от лапите на смъртта?

Всъщност това е тема за книгата "Конспирацията" и аз за себе си мога да кажа, че тя ме грабна още с първите си редове. Може би съм пристрасна. Може би при мен винаги везните ще натежават за материали свързани със защитата на Майкъл, но когато се вгледам в тези очи, знам , че не ми трябва съд и съдебни заседатели. В тези очи има само топлина и нежност. В тях няма и намек за желание за гавра. Да, ако аз съм пристрастна, вие погледнете очите.

Знам и съм напълно съгласна с andeli.
Имам книгата от Коледа и все не я започвам , скоро ще се случи, бех си казала още тогава , кога ще бъде моят ден да я почна. Скоро е, и аз ще плача тогава. Сигурна съм в това. Само че, тези сълзи няма да ми донесат утеха. Нито на мен , нито на някой от нас. Само още една болка .