MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

Join the forum, it's quick and easy

MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

MJJ THE KING

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

3 posters

    Interview with Tom Mesereau

    andeli
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател


    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 52
    Местожителство : In a parallel world

    Interview with Tom Mesereau Empty Interview with Tom Mesereau

    Писане by andeli Сря Юни 16, 2010 2:27 pm

    "Attorney Tom Mesereau, Jr, is highly respected in his field. Widely recognized as one of the best trial lawyers in the country, Mr. Mesereau has been selected by his peers as one of "The Best Lawyers in America" and has been listed as one of the "One Hundred Most Influential Attorneys in California" by the Los Angeles Daily Journal. These are just a couple of his accolades.

    Mr. Mesereau represented Michael Jackson in his 2005 child molestation trial (he replaced attorneys Mark Geragos and Benjamin Brafman), and has very poignant insight on Michael, and the trial.

    DK: Deborah Kunesh

    TM: Tom Mesereau

    DK: What kind of client was Michael? What was it like working with him?

    TM: He was a very delightful client to work with. He was very cooperative, he listened, he was very respectful of me, and attorney Susan Yu and our staff. The worst thing I can say about him is that sometimes he was inaccessible. Sometimes he was difficult to find, and I think part of it was he was so terrified and fearful of this process, but he was a delightful person to work with.

    DK: I imagine that would be horrifying having people saying these kind of things about you. How did he handle all of the stress that came with that?

    TM: I think it was very difficult for him. You know, I used to talk to him often, early in the morning because my schedule was that I would get to bed, usually at 7:30, sometimes latest 8 o clock and I was up at 3, with no fail every day. Michael is a person who would often be up early in the morning and walking through Neverland to relax and get close to nature and look at the sky and the moon and stars and he would call me often at 3 or 4. He was suffering from anxiety, clearly he was at times very depressed, and he was having sleep problems. This is all normal for someone who was facing serious criminal charges like he was.

    DK: When I intereviewed Aphrodite Jones, she mentioned that the prosecution had called witnesses, had called friends and people that were close to Michael, and that he had a hard time with some of that, with some of what they said?

    TM: It was a dreadful experience. It was painful, it was horrifying, he couldn’t believe that he was listening to some of the statements that were made. He couldn’t believe anybody would accuse him of harming children. He couldn’t believe that they would ever accuse him of masterminding a conspiracy to falsely imprison a family, to abduct children, to extort. These are things that Michael was not capable of even imagining and to formally charge him with this and then to call witnesses who clearly were not telling the truth, to try and build a case against him, was frightening and very disheartening for him.

    DK: The trial went for over 4 months?

    TM: It was almost 5 months. It started Jan 31st and ended mid-June.

    DK: How often would you go to trial each week?

    TM: 5 days a week

    DK: When the not guilty verdicts were being read, how did Michael react?

    TM: That particular day he looked horrible. His cheeks were sunken in, (he was) walking very weakly. He looked horrible. He didn’t say a word until the last “not guilty.” There were 14 “not guilty’s”. 10 felonies and 4 lesser-included misdemeanors. Then we hugged and he said “thank you.”

    DK: Before that last day of trial, where these verdicts were going to be read, I heard that you had felt pretty certain that they would exonerate him. Was it just a feeling that you had?

    TM: I had a very strong feeling that this jury was not going to convict him.

    First of all, you have to understand California law and procedure regarding criminal trials. In California, twelve people sit as jurors in a criminal trial. California law requires a unanimous jury verdict to convict or acquit someone of a crime. This means that all twelve jurors must agree to convict one of anything. It also means that all twelve jurors must agree to acquit someone of a charge. If the jurors cannot unanimously agree to convict or acquit, the jury is set to have “hung” on that particular count. This means that the prosecutors can retry that count before an entirely different jury.

    Obviously, if the jury convicts a defendant of a single count, or more than one count, this is usually considered a prosecution victory. If the jury acquits on all counts, this is a defense victory. If the jury were to convict on some counts and acquit on others, it would usually be a prosecution victory. If the jury were to acquit on some counts and “hang” on others, this would be considered a defense victory.

    Michael Jackson was originally indicted on ten felony counts. At the end of the trial, the judge added four misdemeanor charges. For the last four felony counts against Michael, the jury had two options. If they acquitted Michael on any of the last four felony counts, they had the option of convicting him of a misdemeanor. In other words, the jury was asked to either convict, acquit, or disagree (“hang”) on fourteen charges.

    I never expected Michael Jackson to be convicted on any count, felony or misdemeanor. I believed, and still do, that he was completely innocent of these false charges. However, one never really knows what a jury will do. The jury was composed of twelve people whom I did not know. Because the trial lasted five months, I was able to observe their movements, demeanor and reactions to the testimony and evidence. I was firmly convinced that the prosecution could not get twelve people to convict him of anything.

    I did not know if the jurors would unanimously acquit him of each of the fourteen charges. Nobody could possibly know this. However, when I heard that the jury had unanimously reached an agreement on each of the fourteen charges, I knew in my “heart of hearts” that he had been acquitted of everything. This prosecution was a travesty of justice and one of the most mean-spirited attacks on an innocent person in legal history.”

    the fourteen charges, I knew in my “heart of hearts” that he had been acquitted of everything. This prosecution was a travesty of justice and one of the most mean-spirited attacks on an innocent person in legal history."

    DK: What is the difference between being acquitted and being “not guilty”?

    TM: There is no difference between being acquitted, and being found "not guilty."

    Editor’s Note: To acquit, according to dictionary.com is to relieve from a charge of fault or crime, to declare not guilty. When Michael was acquitted of the charges, it means he was found not guilty by the jury. Michael was acquitted of all 14 charges, meaning he was found “not guilty” on all counts. The jury could either have convicted him on each charge, or acquitted him (found him “not guilty”). If the jury could not unanimously decide on a particular charge, the jury may be hung and they may have retried him on that particular charge.

    Ac.quit–verb (used with object), -quit⋅ted, -quit⋅ting.

    1.Click the image to open in full size.to relieve from a charge of fault or crime; declare not guilty: They acquitted him of the crime.

    DK: Is there anything specific that you want to share about Michael, about who he was? What you would like the public to know about Michael and about the trial?

    TM: Michael Jackson was one of the nicest, kindest people I’ve ever met. He really wanted to do more than just be a musical genius. He wanted to heal and change the world through love, through kindness, through art and through music and I do believe the world’s a better place because he was with us.

    He was very gentle, very kind. There was, I sort of describe it as a universal Michael and Michael the individual. There was the universalist Michael who wanted to change the globe. Wanted to see the entire world focus on children and he felt that if children were properly loved and cared for that we would significantly reduce the violence in the world, significantly reduce the meanness in the world, significantly reduce poverty, and all of the world’s most important problems. He felt that the way to do that was to focus on the world’s children. So that’s the universalist Michael who thought he could heal the world through music, through love, through humanitarian measures. He was one of the greatest humanitarians in world history. He actually is in the Guinness Book of Records as one of the largest donors to children’s causes, which the media doesn’t like to focus on.

    There also is the individual Michael, who I dealt with, who was a person, and he loved to see a child smile. He built Neverland to see children happy. He was one of the wealthiest men in the world. He could have spent all of that money selfishly. Instead he had a zoo, he had an amusement park, a theatre, he had statues devoted to the world’s children. If you looked at the artwork in his house, a lot of it centered on children and seeing them happy and respecting them for who they were. Their race, their religion, what part of the world they were from, what kind of native traditions they had. This was someone who as a person, loved to see a child smile. Loved to see a child from the inner city who was growing up in poverty and violence come to Neverland and look at a giraffe and smile and look at an elephant and smile. Get some free ice cream and just be happy. It just meant a lot to Michael because he was a very good person. But unfortunately when you’re that much of a genius, and you’re that wealthy, all of the sharks are going to come forward, and when you combine with that a certain level of naivety, a person who just didn’t want to be wrapped up in money matters all of the time or legal matters. He wanted to do creative things, he wanted to do humanitarian things. That makes him even more of a target for frivolous lawsuits and frivolous claims.

    DK: This is great because I really want, through this, for people to see who he really was and I think that’s so missing now

    TM: Of course, because the media wants shock value and they want to see people go down in flames and they were desperately hoping he would be convicted because it would mean stories for years about what he looked like and how he was doing in prison and was he going to kill himself. Believe me, they were salivating over his conviction and they were trying to skew all of the reporting in a way they hoped would influence the jury to convict him. Even a lot of cheap shots at me throughout that time.

    DK: Oh, really?

    TM: Oh sure.

    DK: That’s so sad that the world is like that, you know what I mean?

    TM: Everybody was hoping to profit off his destruction. It was terrible. It’s one of my proudest moments in my lifetime….just acquitting him, vindicating him. In retrospect now, he only had approximately 4 more years to live, at least he was there to be with his kids and just to be vindicated. The trial was so unjust. The case was so unjust and lacking in credibility.

    TM: At his burial, which I attended, a young man who in the 80’s was a rather high profile case in southern California, a father doused his son with gasoline and set him on fire and burned most of his body including all of his face (this man is now known as Dave Dave, formerly David Rothenberg ). Michael took care of him. He (Dave Dave) got up to speak (at Michael's funeral) about what a kind, decent, generous, wonderful person Michael Jackson was. I happen to know there were kids all over the world he did this for. Disabled kids, children with illnesses and disabilities. Michael would write checks for them and nobody publicized it. He didn’t do it to become well known for doing it. He did it because that’s what his heart wanted him to do. You know? I think one of the cruelest things that ever happened was to take his love for children, his desire to help kids, and turn it against him and try and call him a monster as they did in that trial. It was just horrible.

    DK: You’re going right for what’s one of the most important things for a person and you’re turning that against them.

    TM: It was just heart wrenching to be there and watch him and to see it, you know, what toll it took on him. I don’t know if he ever really recovered from it emotionally.

    DK: I imagine that would be something very difficult to overcome. Thank you for everything you shared with me."

    Горното е по- старо интервю, а това е ново.

    http://reelurbannews.com/main.html#4,0
    smile
    smile
    BAD - потребител
    BAD - потребител


    Female Libra Брой мнения : 1225
    Join date : 05.02.2010
    Age : 55
    Местожителство : SF
    Humor : crazy and addicted

    Interview with Tom Mesereau Empty Re: Interview with Tom Mesereau

    Писане by smile Пет Юни 18, 2010 12:15 pm

    http://www.reflectionsonthedance.com/Interview-with-Tom-Mesereau.html

    Interview with Tom Mesereau Michael_and_Tom_Mesereau

    Интервю с Tom Mesereau

    DK: Deborah Kunesh
    TM: Tom Mesereau


    DK: Какъв клиент беше Майкъл? Какво бе усещането да работиш с него?

    TM: Възхитителен. Много отзивчив, умееше да изслушва, отнасяше се с голямо уважение към мен, към адвокат Susan Yu и останалата част от екипа ни. Най-лошото, което бих могъл да кажа за него е, че понякога беше невъзможно да бъде открит. Трудно го откривахме на моменти и аз смятам, че една от причините бе това, че той изпитваше ужас от този процес, страхуваше се, но като цяло беше прекрасен клиент.

    DK: Нормално е да изпитваш ужас, когато хората говорят такива неща за теб. Как се справяше той със стреса около този процес?

    TM: Мисля, че му беше много трудно. Аз често си говорех с него рано сутрин, защото графикът ми беше такъв, че трябваше да си лягам около 7.30, най-късно 8 вечерта, и ставах в 3, всеки ден без изключение. Майкъл имаше навика да става рано сутрин и да се разхожда из Невърленд, за да релаксира, да бъде близо до природата, да гледа небето, луната и звездите, и често ми се обаждаше в 3 или 4 сутринта. Страдаше от (anxiety) тревожност/мъчително безпокойство, на моменти беше много депресиран и имаше проблеми със съня. Това са често срещани оплаквания за човек, обвинен в толкова тежки криминални престъпления.

    DK: Когато интервюирах Aphrodite Jones, тя спомена, че от страната на обвинението са били призовавани за свидетели приятели и близки на Майкъл, и че той е понесъл много тежко някои от нещата, които те са казали.

    TM: Беше ужасно преживяване. Беше болезнено, беше ужасяващо, той не можеше да повярва, че чува някои от нещата, които бяха казани в свидетелските показания. Не можеше да повярва, че някой би могъл да го обвини в посегателство над деца. Не можеше да повярва, че някой изобщо би могъл да го обвини в организирането на конспирация за насилствено задържане на семейство (в плен), в отвличане на деца, в изнудване. Това са неща, които Майкъл не беше в състояние дори да си представи, но той бе официално обвинен в извършването им, бяха призовавани свидетели, които очевидно не казваха истината, с цел да се скрои процес срещу него – и това го караше да се чувства уплашен и много отчаян.

    DK: Процесът продължи над четири месеца.

    TM: Почти пет месеца. Започна на 31 януари и приключи в средата на юни.

    DK: Колко често се явявахте в съда през седмицата?

    TM: 5 дни в седмицата.

    DK: Докато четяха съдебните присъди/решения „невинен”, как реагираше Майкъл?

    TM: В този конкретен ден той изглеждаше ужасно. Бузите му бяха хлътнали, едва вървеше. Изглеждаше ужасно. Не каза нито дума до последното „невинен”. Имаше 14 „невинен” – за 10 углавни престъпления и 4 по-леки. После се прегърнахме и той каза „Благодаря ти”.

    DK: Преди последния ден от процеса, когато щяха да бъдат прочетени тези решения, се говореше, че ти си бил почти уверен, че Майкъл ще бъде оправдан. Това само усещане ли беше?

    TM: Имах много силно усещане, че това жури няма да го признае за виновен.

    Преди всичко трябва да сте наясно с калифорнийските съдебни закони и процедури, отнасящи се до криминални процеси. В Калифорния за криминалните процеси се назначава жури от 12 съдебни заседатели. Законът в Калифорния изисква единодушно решение от журито, за да се обвини или оправдае подсъдимият. Това означава, че всичките дванайсет заседатели трябва са съгласни да признаят някого за виновен , както и всичките дванайсет да са съгласни да го оправдаят. Ако съдебните заседатели не могат да достигнат единодушно решение за осъждането или оправдаването на подсъдимия, този конкретен параграф в обвинителния акт остава „висящ”. А това означава, че прокурорът може да преразгледа това обвинение пред друго жури, с напълно различен състав..

    Накратко, ако журито признае подсъдимия за виновен по един-единствен параграф от обвинителния акт, или повече от един, това обикновено се счита за победа на обвинението. Ако журито оправдае подсъдимия по всички обвинения, това е победа на защитата. Ако журито признае вина по някои обвинения, а оправдае по други, това обикновено е победа на обвинението. Ако журито постанови ‘невинен’ по някои обвинения, а други останат ‘висящи’, това се счита за победа на защитата.

    Michael Jackson първоначално беше подведен под отговорност за десет углавни престъпления. В края на процеса съдията добави четири обвинения в по-леки престъпления. За последните четири углавни обвинения срещу Майкъл, журито имаше две опции. Ако оправдаеха Майкъл по което и да било от последните четири обвинения в углавно престъпление, те разполагаха с опцията да го обвинят в извършване на по-леко престъпление. С други думи, журито бе помолено или да обвини, или да оправдае, или да не постигне съгласие (да „виси”) по четиринадесет обвинения.

    Никога не съм очаквал Michael Jackson да бъде обвинен по който и да било параграф от обвинителния акт, в углавно или по-леко престъпление. Вярвах, и все още вярвам, че той беше абсолютно невинен по всички тези фалшиви/скалъпени обвинения. Но човек никога не знае какво решение всъщност ще вземе журито. Журито се състоеше от дванайсет души, които аз не познавах. И тъй като процесът продължи пет месеца, аз имах възможността да наблюдавам движенията им, поведението им и реакциите им спрямо свидетелските показания и веществените доказателства. Бях твърдо убеден, че обвинението не би могло да накара дванайсет души да го обвинят в каквото и да било.

    Не знаех дали съдебните заседатели ще го оправдаят единодушно по всичките четиринадесет обвинения. Никой не би могъл да знае това. Но когато чух, че журито е постигнало единодушно решение по всяко едно от четиринайсетте обвинения, дълбоко в душата си знаех, че той е бил оправдан за всичко. Това обвинение бе пародия на правосъдие и е една от най-подлите/безчестни атаки срещу невинен човек в цялата правна история.

    DK: Каква е разликата между ‘оправдан’ (acquitted) и ‘невинен’ (not guilty)?

    TM: Няма разлика.

    DK: Има ли нещо конкретно, което би искал да споделиш за Майкъл, за това какъв човек е бил? Какво би искал (ти) хората да знаят за Майкъл и за процеса?

    TM: Майкъл беше един от най-деликатните и най-милите хора, които някога съм срещал. Той наистина искаше да направи нещо повече от това да е просто един музикален гений. Той искаше да излекува и промени света с любов, с доброта, с изкуство и музика, и аз наистина вярвам, че светът е едно по-добро място, защото той беше наоколо.

    Той беше много кротък/хрисим/деликатен (gentle), много сърдечен и мил. Съществуваха ... ако мога така да го опиша ... универсален (световен/всемирен/вселенски) Майкъл и Майкъл човекът/отделната личност. Универсалният Майкъл искаше да промени планетата. Искаше целият свят да фокусира вниманието си върху децата и чувстваше, че ако децата получават нужната любов и грижа, ние значително ще намалим жестокостта по света, значително ще намалим подлостта и безчестието, значително ще намалим бедността и всички най-големи световни проблеми. Той чувстваше, че можем да постигнем това, ако насочим вниманието си върху децата на света. Ето това е ‘универсалистът’ Майкъл (universalism - вяра в спасението на човечеството), който смяташе, че може да излекува света с музика, с любов, с хуманитарни средства/мерки. Той е един от най-великите хуманитаристи (филантропи/човеколюбци) в световната история. Името му е вписано в книгата на рекордите „Гинес” като един от най-големите дарители за детски каузи – нещо, към което медиите не обичат да насочват вниманието си.

    Съществува и ‘личността’ Майкъл, с когото аз контактувах, който беше човек и обичаше да кара децата да се усмихват. Той построи Невърленд, за да вижда децата щастливи. Той беше един от най-богатите хора на света. Можеше да харчи парите си егоистично, за себе си. Но вместо това той имаше зоологическа градина, имаше увеселителен парк, киносалон, имаше статуи, посветени на децата по света. Ако погледнете произведенията на изкуството в дома му, много от тях са свързани с децата, с тяхното щастие, с уважение към тях, че са такива, каквито са - тяхната раса, тяхната религия, от коя част на света са, какви местни традиции имат. Майкъл, като личност, обичаше да вижда как децата се усмихват. Обожаваше да вижда как едно дете, израснало в града, в бедност и жестокост, идва в Невърленд, поглежда жирафа и се усмихва, поглежда слона и се усмихва; взема си безплатен сладолед и просто се чувства щастливо. Това означаваше много за Майкъл, защото той беше много добър човек. Но, за жалост, когато си гений от такъв ранг, и си толкова богат, около теб започват да се навъртат акули, и когато добавиш към всичко това определана доза наивност ... той просто беше човек, който не искаше да го занимават непрекъснато с финансови дела и правни дела. Той искаше да твори, искаше да помага на другите. А това го превръща в още по-примамлива мишена за всякакви дела и искове.

    DK: Това е страхотно, наистина ми се искаше хората да разберат истинската му същност, а това (такива изказвания) не се среща много често.

    TM: Рабира се, защото медиите търсят шокиращото, искат да видят как хората се провалят в ада. Те отчаяно се надяваха, че Майкъл ще бъде обвинен, защото за тях това би означавало статии за години напред относно това как е изглеждал, как ще влезе в затвора и дали ще се самоубие. Повярвайте ми, те с нетърпение чакаха момента, в който той ще бъде обвинен и се опитваха да изопачават репортажите си с надеждата да манипулират журито и да му повлияят да издаде наказателна присъда. По онова време имаше и доста нескопосани/евтини опити за манипулация, насочени към мен.

    DK: Наистина ли?

    TM: О, разбира се.

    DK: Толкова е тъжно, че светът е устроен така ...

    TM: Всички се надяваха да спечелят от неговото унищожение/провал. Беше ужасно. Това е един от моментите в моя живот, с които най-много се гордея ... просто да го защитавам, да го оправдаят. Сега, когато погледна назад, на него са му оставали само четири години живот, и поне ги е изживял заедно с децата си, оправдан. Този процес беше толкова несправедлив. Делото беше толкова несправедливо и скалъпено.

    TM: На погребението му – на което присъствах – един млад човек, който през ’80-те бе обект на голямо медийно внимание във връзка с един случай в Южна Калифорния: един баща полял с бензин сина си и го запалил. Детето получило изгаряния по цялото тяло, включително и лицето (този човек е известен като Дейв Дейв, или David Rothenberg). Майкъл се е погрижил за него. Той (Дейв Дейв) говори пред присъстващите на погребението за това колко мил, почтен, щедър и прекрасен човек е бил Майкъл. Знам със сигурност, че Майкъл се е грижил по този начин за деца по цял свят. Деца инвалиди, деца със заболявания и недъзи. Майкъл им е изпращал чекове, но никой не публикува това. Той не го е правил за слава. Правил го е, защото сърцето му го е искало. Знаете ли какво? Мисля, че едно от най-жестоките неща, които изобщо му се случиха, бе това, че те взеха любовта му към децата, желанието му да помага на децата, и ги обърнаха срещу него и го нарекоха чудовище – това направиха на онзи процес. Беше просто ужасно.

    DK: Избираш най-важното нещо за един човек и го обръщаш срещу него.

    TM: Беше много мъчително (късаше ми се сърцето) да бъда там, да го наблюдавам, да бъда свидетел на всичко това ... на това как му се отрази/какво му причини (този процес). Не знам дали изобщо е успял да се възстанови емоционално след всичко това.

    DK: Предполагам, че това е нещо, което трудно би могло да се превъзмогне. Благодаря ти за всичко, което сподели с мен.


    превод: BackupCopy

    Interview with Tom Mesereau 488491
    Tes
    Tes
    THRILLER - потребител
    THRILLER - потребител


    Female Брой мнения : 691
    Join date : 08.02.2010

    Interview with Tom Mesereau Empty Re: Interview with Tom Mesereau

    Писане by Tes Пет Юни 18, 2010 11:01 pm

    Определено ТМ е не просто доказан професионалист в областта си, но и добър човек! Наскоро гледах доста интервюта с него и искам да кажа колко благодарна му се чувствам, че вярваше в Майкъл и че му помогна. Заслужава уважанието на всички фенове на Майкъл, със сигурност.

    Колко пъти употреби в отговорите си "беше ужасно", "беше болезнено", " беше ужасяващо"... ;(

    Sponsored content


    Interview with Tom Mesereau Empty Re: Interview with Tom Mesereau

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Чет Ное 21, 2024 2:36 pm