Home
On Monday 31st May 2010, @darrenhayes said:
http://twitter.com/darrenhayes
For Michael Jackson fans - This is an untold story of my almost encounter with the King and how M.J inspired me.
Fans of my music will be familiar with my song 'Insatiable'. It was co-written and produced with Walter Afanasieff. What many people don't know is that I wrote my song as a reaction to and after having been inspired by a song that Walter and Alan Thicke wrote for Michael back in '99 called 'Fall Again'.
Here is Michael's demo version
https://www.youtube.com/watch?v=xz7u8ZJsxiI
The story goes like this.
When I was recording the Savage Garden album 'Affirmation' with Walter in 1999 at his studio in San Francisco, he played me a demo of the song 'Fall Again' which at that time had Robin Thicke's vocals on it. Walter and Robin had intended to submit the song to M.J for his 'Invincible' album project.
I was completely in awe and all I could hear was Michael.
At the time, Walter told me he wasn't sure if Michael would be interested but as a fan I had a feeling that when M.J heard it he'd respond like I had. It reminded me of the lushness of classic Michael songs like 'Human Nature'.
I knew M.J would kill it.
Sure enough, the song got to Michael and he loved it and agreed to cut a demo of it.
Slight hitch? The only time M.J had available was when Walter was booked in with me to finish the vocals for the Savage Garden album 'Affirmation'.
Walter decided he could record both sessions and so we flew to New York and
I recorded in the mornings with Walter at Sony Studios and he then left in the afternoon to record Michael Jackson at The Hit Factory in the afternoon literally across
the street.
The version in this post is the one and only time Michael ever sang the song. One take. He hadn't even had a chance to learn the song properly (and what an amazing job he did!).
The day he recorded Michael Walter came back to my session at Sony Studios about 2 hours later beaming. He spoke in glowing terms about Michael, about his voice, about his politeness and talent. And what touched me the most was he told me that Michael's children (Prince and Paris) were at the session and M.J had set up a t.v monitor in his recording booth so he could see the children playing with the Nanny in another room while he was singing. The session was cut short because the children were poorly and Michael wanted to be a good Dad and tend to them. He apparently apologised and left the session after only one take.
I never heard Michael's version until it was released many years later (even though Walter knew I was a massive fan he respected M.J's privacy and never played it to me). But I had remembered the feeling and the magic of the song from the first time I heard Robin Thicke's vocal and so when it came time for me to record my first solo album, I asked Walter to try and write a song with the same energy with me. That's how we wrote 'Insatiable'.
It's amazing to hear Michael's demo version of 'Fall Again' so many years later and be in awe of his artistry. Michael is the reason I became a performer (having seen his 'Bad' tour in 1987 and knowing in an instant that performing was what I wanted to do for the rest of my life). Listening to his records taught me how to sing. I'm proud that years later in my own career there are pieces of him in my work. And although he is not with us anymore, I like to think that little spark he ignited in me as an artist is part of his legacy.
Sorry if this was long and sappy - but I know there are M.J fans out there who would appreciate this story. I'd always wanted to tell it. And today I did.
As a funny epilogue to this story - here's the bit where I almost met Michael.
At the time of the recording, Tommy Motolla was president of Sony Music. He came in to the studio the same day Walter was recording M.J and he said to me 'Darren, there's someone very special that I'd like to bring in to the studio to introduce you to. Is it o.k if I bring another artist in here to say hello?" he said.
Of course I thought he meant Michael.
Of course he meant Michael right? Michael was across the street working with the same producer I was with! Bring it on!
Tommy left the room and said he'd be right back.
So I sat there in the studio with the engineer, absolutely about to pee my pants.
Tommy knocks on the door.
My heart stops.
And then it sinks.
In walks Tommy with a very tall later 40's white male with blond hair.
Ie NOT MICHAEL JACKSON.
'Darren this is Darryl' Tommy says.
"Hi' I say with mock enthusiasm.
Tommy proceeds to play this man 'Two Beds and a Coffee' machine, the song that we'd been working on that day.
Darryl sits back in his chair and with the most sincere tone tells me that I'm an incredible song writer and that he loves my voice.
'Thanks!' I say, still devastated this man is not Michael Jackson.
When Tommy and Darryl leave, the engineer turns to me and says
'Do you know who that was?'.
'Nope' I say.
'That was Darryl Hall, of Hall and Oates'.
Now let the record show, I was and remain a MASSIVE fan of Hall and Oates.
And I felt incredibly rude for being oblivious to this fact. In my defence Darryl had a beard at the time and my memory of him was clean shaven and much younger of course.
So I died a little twice that day.
But there you have it.
x
Darren Hayes' 'Almost' Encounter with the King
For Michael Jackson fans - This is an untold story of my almost encounter with the King and how M.J inspired me.
On Monday 31st May 2010, @darrenhayes said:
„За почитателите на Майкъл Джексън – Това е моята неразказвана досега история за това как замалко да срещна на живо Краля, и за вдъхновението, което получих от M.J.
Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.
Това е демото на Майкъл:
Историята е следната:
Когато записвах албума на Savage Garden 'Affirmation' с Walter през 1999 в неговото студио в San Francisco, той ми пусна едно демо на песента 'Fall Again', която по онова време беше записана с вокалите на Robin Thicke. Walter и Robin възнамерявали да я предоставят на Майкъл за неговия албум 'Invincible'.
Бях възхитен (completely in awe) и единственото, което чувах, беше Майкъл.
Walter ми каза, че не е сигурен дали Майкъл ще прояви интерес, но аз, като негов почитател, усещах, че Майкъл би реагирал на песента точно като мен, ако я чуе. Напомняше ми за великолепието на негови класики като 'Human Nature'. Бях сигурен, че Майкъл ще я изпълни убийствено.
Както и предполагах, песента стигнала до Майкъл, той много я харесал и се съгласил да запише демо.
Но имаше една малка пречка. Единственото време, с което Майкъл разполагаше, за да го направи, беше денят, в който Walter трябваше да запише с мен вокалите за албума 'Affirmation'.
Walter реши, че може да запише и двете сесии и така се озовахме в New York. Аз записвах сутринта с Уолтър в Sony Studios, а следобеда той отиде да записва с Майкъл в The Hit Factory, буквално от отсрещната страна на улицата
Версията, която пуснах по-горе, е единственият път, когато Майкъл някога е пял тази песен. Един-единствен запис. Той дори не е имал възможност да разучи добре песента. (а каква великолепна работа е свършил!)
В деня на записа с Майкъл, Уолтър се върна сияещ при мен в Sony Studios около два часа по-късно. Говореше за Майкъл с възхищение и суперлативи, за гласа му, за любезността му, за таланта му. Но най-много ме развълнува това, че децата му (Принс и Парис) са били с него и Майкъл е поискал да инсталират в кабинката при него монитор, за да може да наблюдава как децата си играят с бавачката в друга стая, докато той пее. Наложило се да приключат бързо със записа, защото децата били малко болни и Майкъл искал да се погрижи за тях като добър баща. Той се извинил и си тръгнал след единствения запис, който направили.
Не бях чувал изпълнението на Майкъл, докато не го издадоха в албум години по-късно (макар Уолтър да знаеше, че съм огромен фен, той прояви уважение към Майкъл и така и не ми предложи да я чуя), но аз помнех чувството и магията на песента от онзи пръв път, когато я чух с вокалите на Robin Thicke, така че когато дойде време да запиша първия си самостоятелен албум, аз помолих Уолтър да се пробва да напише заедно с мен песен със същата енергия. Ето така създадохме 'Insatiable'.
Когато години по-късно чух демо версията на 'Fall Again' в изпълнение на Майкъл, бях възхитен от съвършенството на изпълнението му. Майкъл е причината да стана изпълнител (след като гледах концерт от турнето 'Bad' през 1987 и веднага разбрах, че искам да прекарам остатъка от живота си на сцената) Слушането на албумите му ме научи как да пея. Горд съм, че години по-късно в моята собствена кариера има късчета от него в работата ми. И макар той вече да не е сред нас, приятно ми е да си мисля, че част от наследството, което ни остави, е и онази искрица, която той запали в мен като артист.
Съжалявам, че стана малко дълго и сълзливо – но знам, че има негови почитатели, които ще се радват да прочетат тази история. Винаги съм искал да я разкажа. И ето че днес го направих.
Като забавен епилог на разказа ми – ето я и частта, в която едва не се срещнах и със самия Майкъл.
По време на записа Томи Мотола беше президент на Sony Music. Той дойде в студиото същия ден, когато Уолтър записваше с Майкъл, и ми каза „Дарън, има един много специален човек, когото искам да доведа в студиото и да те запозная. Имаш ли нещо против да доведа друг изпълнител в това студио за едно „здравей”?”– каза той.
Разбира се, аз си помислих, че той има предвид Майкъл.
Естествено, че ще има предвид Майкъл, нали? Та Майкъл е от другата страна на същата улица и работи със същия продуцент, с когото работя и аз. Дали е удобно? Дайте го насам!
Томи каза, че веднага се връща и излезе.
И аз седях в студиото с тонрежисьора и просто щях да се подмокря от вълнение.
Томи чука на вратата.
Сърцето ми спира.
После пада в петите ми.
Влиза Томи, заедно с много висок, почти 50-годишен мъж с руса коса.
Който очевидно НЕ Е MICHAEL JACKSON.
'Дарън, това е Darryl' – казва Томи.
"Здрасти' – казвам аз с фалшив ентусиазъм
Томи пуска на този мъж 'Two Beds and a Coffee machine', песента, по която работехме онзи ден.
Darryl се обляга на стола си и най-искрено ми заявява, че аз съм невероятен song writer, и че много харесва гласа ми.
'Благодаря!' казвам, все още съсипан от факта, че този мъж не е Michael Jackson.
Когато Томи и Дарил си тръгнаха, тонрежисьорът се обръща към мен и казва:
'Знаеш ли кой беше това?'.
'Не' казвам.
'Tова беше Darryl Hall, от Hall and Oates'.
Нека поясня, че аз винаги съм бил, и все още съм, ОГРОМЕН почитател на Hall and Oates.
Почувствах се изключително невъзпитан и груб, че не съм го познал. Но в моя защита ще кажа, че тогава Darryl имаше брада, а в моите представи той беше гладко избръснат и доста по-млад, разбира се.
Така че през онзи ден едва не умрях от вълнение на два пъти.
Ето, разказах го.”
http://twitter.com/darrenhayes
For Michael Jackson fans - This is an untold story of my almost encounter with the King and how M.J inspired me.
Fans of my music will be familiar with my song 'Insatiable'. It was co-written and produced with Walter Afanasieff. What many people don't know is that I wrote my song as a reaction to and after having been inspired by a song that Walter and Alan Thicke wrote for Michael back in '99 called 'Fall Again'.
Here is Michael's demo version
https://www.youtube.com/watch?v=xz7u8ZJsxiI
The story goes like this.
When I was recording the Savage Garden album 'Affirmation' with Walter in 1999 at his studio in San Francisco, he played me a demo of the song 'Fall Again' which at that time had Robin Thicke's vocals on it. Walter and Robin had intended to submit the song to M.J for his 'Invincible' album project.
I was completely in awe and all I could hear was Michael.
At the time, Walter told me he wasn't sure if Michael would be interested but as a fan I had a feeling that when M.J heard it he'd respond like I had. It reminded me of the lushness of classic Michael songs like 'Human Nature'.
I knew M.J would kill it.
Sure enough, the song got to Michael and he loved it and agreed to cut a demo of it.
Slight hitch? The only time M.J had available was when Walter was booked in with me to finish the vocals for the Savage Garden album 'Affirmation'.
Walter decided he could record both sessions and so we flew to New York and
I recorded in the mornings with Walter at Sony Studios and he then left in the afternoon to record Michael Jackson at The Hit Factory in the afternoon literally across
the street.
The version in this post is the one and only time Michael ever sang the song. One take. He hadn't even had a chance to learn the song properly (and what an amazing job he did!).
The day he recorded Michael Walter came back to my session at Sony Studios about 2 hours later beaming. He spoke in glowing terms about Michael, about his voice, about his politeness and talent. And what touched me the most was he told me that Michael's children (Prince and Paris) were at the session and M.J had set up a t.v monitor in his recording booth so he could see the children playing with the Nanny in another room while he was singing. The session was cut short because the children were poorly and Michael wanted to be a good Dad and tend to them. He apparently apologised and left the session after only one take.
I never heard Michael's version until it was released many years later (even though Walter knew I was a massive fan he respected M.J's privacy and never played it to me). But I had remembered the feeling and the magic of the song from the first time I heard Robin Thicke's vocal and so when it came time for me to record my first solo album, I asked Walter to try and write a song with the same energy with me. That's how we wrote 'Insatiable'.
It's amazing to hear Michael's demo version of 'Fall Again' so many years later and be in awe of his artistry. Michael is the reason I became a performer (having seen his 'Bad' tour in 1987 and knowing in an instant that performing was what I wanted to do for the rest of my life). Listening to his records taught me how to sing. I'm proud that years later in my own career there are pieces of him in my work. And although he is not with us anymore, I like to think that little spark he ignited in me as an artist is part of his legacy.
Sorry if this was long and sappy - but I know there are M.J fans out there who would appreciate this story. I'd always wanted to tell it. And today I did.
As a funny epilogue to this story - here's the bit where I almost met Michael.
At the time of the recording, Tommy Motolla was president of Sony Music. He came in to the studio the same day Walter was recording M.J and he said to me 'Darren, there's someone very special that I'd like to bring in to the studio to introduce you to. Is it o.k if I bring another artist in here to say hello?" he said.
Of course I thought he meant Michael.
Of course he meant Michael right? Michael was across the street working with the same producer I was with! Bring it on!
Tommy left the room and said he'd be right back.
So I sat there in the studio with the engineer, absolutely about to pee my pants.
Tommy knocks on the door.
My heart stops.
And then it sinks.
In walks Tommy with a very tall later 40's white male with blond hair.
Ie NOT MICHAEL JACKSON.
'Darren this is Darryl' Tommy says.
"Hi' I say with mock enthusiasm.
Tommy proceeds to play this man 'Two Beds and a Coffee' machine, the song that we'd been working on that day.
Darryl sits back in his chair and with the most sincere tone tells me that I'm an incredible song writer and that he loves my voice.
'Thanks!' I say, still devastated this man is not Michael Jackson.
When Tommy and Darryl leave, the engineer turns to me and says
'Do you know who that was?'.
'Nope' I say.
'That was Darryl Hall, of Hall and Oates'.
Now let the record show, I was and remain a MASSIVE fan of Hall and Oates.
And I felt incredibly rude for being oblivious to this fact. In my defence Darryl had a beard at the time and my memory of him was clean shaven and much younger of course.
So I died a little twice that day.
But there you have it.
x
Darren Hayes' 'Almost' Encounter with the King
For Michael Jackson fans - This is an untold story of my almost encounter with the King and how M.J inspired me.
On Monday 31st May 2010, @darrenhayes said:
„За почитателите на Майкъл Джексън – Това е моята неразказвана досега история за това как замалко да срещна на живо Краля, и за вдъхновението, което получих от M.J.
Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.
Това е демото на Майкъл:
Историята е следната:
Когато записвах албума на Savage Garden 'Affirmation' с Walter през 1999 в неговото студио в San Francisco, той ми пусна едно демо на песента 'Fall Again', която по онова време беше записана с вокалите на Robin Thicke. Walter и Robin възнамерявали да я предоставят на Майкъл за неговия албум 'Invincible'.
Бях възхитен (completely in awe) и единственото, което чувах, беше Майкъл.
Walter ми каза, че не е сигурен дали Майкъл ще прояви интерес, но аз, като негов почитател, усещах, че Майкъл би реагирал на песента точно като мен, ако я чуе. Напомняше ми за великолепието на негови класики като 'Human Nature'. Бях сигурен, че Майкъл ще я изпълни убийствено.
Както и предполагах, песента стигнала до Майкъл, той много я харесал и се съгласил да запише демо.
Но имаше една малка пречка. Единственото време, с което Майкъл разполагаше, за да го направи, беше денят, в който Walter трябваше да запише с мен вокалите за албума 'Affirmation'.
Walter реши, че може да запише и двете сесии и така се озовахме в New York. Аз записвах сутринта с Уолтър в Sony Studios, а следобеда той отиде да записва с Майкъл в The Hit Factory, буквално от отсрещната страна на улицата
Версията, която пуснах по-горе, е единственият път, когато Майкъл някога е пял тази песен. Един-единствен запис. Той дори не е имал възможност да разучи добре песента. (а каква великолепна работа е свършил!)
В деня на записа с Майкъл, Уолтър се върна сияещ при мен в Sony Studios около два часа по-късно. Говореше за Майкъл с възхищение и суперлативи, за гласа му, за любезността му, за таланта му. Но най-много ме развълнува това, че децата му (Принс и Парис) са били с него и Майкъл е поискал да инсталират в кабинката при него монитор, за да може да наблюдава как децата си играят с бавачката в друга стая, докато той пее. Наложило се да приключат бързо със записа, защото децата били малко болни и Майкъл искал да се погрижи за тях като добър баща. Той се извинил и си тръгнал след единствения запис, който направили.
Не бях чувал изпълнението на Майкъл, докато не го издадоха в албум години по-късно (макар Уолтър да знаеше, че съм огромен фен, той прояви уважение към Майкъл и така и не ми предложи да я чуя), но аз помнех чувството и магията на песента от онзи пръв път, когато я чух с вокалите на Robin Thicke, така че когато дойде време да запиша първия си самостоятелен албум, аз помолих Уолтър да се пробва да напише заедно с мен песен със същата енергия. Ето така създадохме 'Insatiable'.
Когато години по-късно чух демо версията на 'Fall Again' в изпълнение на Майкъл, бях възхитен от съвършенството на изпълнението му. Майкъл е причината да стана изпълнител (след като гледах концерт от турнето 'Bad' през 1987 и веднага разбрах, че искам да прекарам остатъка от живота си на сцената) Слушането на албумите му ме научи как да пея. Горд съм, че години по-късно в моята собствена кариера има късчета от него в работата ми. И макар той вече да не е сред нас, приятно ми е да си мисля, че част от наследството, което ни остави, е и онази искрица, която той запали в мен като артист.
Съжалявам, че стана малко дълго и сълзливо – но знам, че има негови почитатели, които ще се радват да прочетат тази история. Винаги съм искал да я разкажа. И ето че днес го направих.
Като забавен епилог на разказа ми – ето я и частта, в която едва не се срещнах и със самия Майкъл.
По време на записа Томи Мотола беше президент на Sony Music. Той дойде в студиото същия ден, когато Уолтър записваше с Майкъл, и ми каза „Дарън, има един много специален човек, когото искам да доведа в студиото и да те запозная. Имаш ли нещо против да доведа друг изпълнител в това студио за едно „здравей”?”– каза той.
Разбира се, аз си помислих, че той има предвид Майкъл.
Естествено, че ще има предвид Майкъл, нали? Та Майкъл е от другата страна на същата улица и работи със същия продуцент, с когото работя и аз. Дали е удобно? Дайте го насам!
Томи каза, че веднага се връща и излезе.
И аз седях в студиото с тонрежисьора и просто щях да се подмокря от вълнение.
Томи чука на вратата.
Сърцето ми спира.
После пада в петите ми.
Влиза Томи, заедно с много висок, почти 50-годишен мъж с руса коса.
Който очевидно НЕ Е MICHAEL JACKSON.
'Дарън, това е Darryl' – казва Томи.
"Здрасти' – казвам аз с фалшив ентусиазъм
Томи пуска на този мъж 'Two Beds and a Coffee machine', песента, по която работехме онзи ден.
Darryl се обляга на стола си и най-искрено ми заявява, че аз съм невероятен song writer, и че много харесва гласа ми.
'Благодаря!' казвам, все още съсипан от факта, че този мъж не е Michael Jackson.
Когато Томи и Дарил си тръгнаха, тонрежисьорът се обръща към мен и казва:
'Знаеш ли кой беше това?'.
'Не' казвам.
'Tова беше Darryl Hall, от Hall and Oates'.
Нека поясня, че аз винаги съм бил, и все още съм, ОГРОМЕН почитател на Hall and Oates.
Почувствах се изключително невъзпитан и груб, че не съм го познал. Но в моя защита ще кажа, че тогава Darryl имаше брада, а в моите представи той беше гладко избръснат и доста по-млад, разбира се.
Така че през онзи ден едва не умрях от вълнение на два пъти.
Ето, разказах го.”
