Мили Боже...това...
Рядко оставам без думи, но този път май СЪМ...
Точно това Е Майкъл...бунтовникът...неразбраният..."лудият"...РАЗЛИЧНИЯТ. Човекът, носещ достатъчно дързост, достатъчно смелост, достатъчно сърцатост и достатъчно откаченост, за да повярва, че може да промени света...и да УСПЕЕ да го направи.
Това е то да имаш силен дух и достатъчно кураж, за да си повярваш и да отключиш вихъра, който така или иначе дреме в теб.
Стана ми и топло, и студено, и се усмихнах, и ми се сви сърцето, и полетях.
Топло, защото чух сякаш собствените си мисли, идеи, цели.
Студено, защото може и да не ми стигне живота, времето и, да, признавам си, устрема да ги постигна.
Усмихнах се, защото осъзнах, че той е всичко онова, което съм обичала и обичам и което наричам на жаргон "моето нещо".
Сви ми се сърцето, защото... защото мразя края винаги. Не искам да има спускането на финалната завеса. Или поне аз не искам да го виждам.
Полетях, защото се почувствах едно цяло с думите, с Майкъл и с цялата прелестно-шеметно-вихрена лудост.
....някои го наричат лудост...други глупост...трети наивност...аз го наричам СВОБОДА.
И това всъщност е Майкъл-идеята.
Абсолютната свобода.