Наместо увод, или за какво е всъщност тази секция

Правя тази секция за тези от вас, на които им пука.

Забележете, не казвам “които обичат Майкъл.” Това е ясно, че го можем и чувстваме всички, нали заради любовта си към него сме тук.

Но пука ли ви за Майкъл?

Извън песните, нежният глас, шеметните турнета, горещите танци, виртуозните клипове, игривите къдрици и черните очи, пука ли ви?

Навярно помислихте, че ще говоря за процеса. Не познахте.

Да ми пука за процеса означава да ми пука за Мъри и компания. Означава да мисля какво правят те, как живеят, какво ядат, как спят и дали спят вечер, спокойна ли е съвестта им, къде ходят на балнеолечение или къде карат лятната си ваканция. Мерси. Имам достатъчно други разнообразни и понякога и разнопосочни движения на мисълта с различен вектор.
И изобщо тук няма и не искам да говоря за процеси и наказания. Имат достатъчно отделено място. Няма да говоря и за клиповете, песните, снимките, сълзите и, простете, сополите. На тях също е посветено подобаващо време и енергия.

Пука ли ви за идеите на Майкъл?

Болящата истина я знаем и без това премного добре. Тя се събужда в нас и заспива в нас всеки ден през последните повече от девет месеца. Понякога е остра и реже като трион, понякога е тъпа и глуха, като удари на буци пръст по ковчег. Понякога е безмълвна и няма, понякога вие и крещи. Но винаги е там. На онова специално място в сърцето и в онзи нерадостен ъгъл в ума. Няма да я премахнем от там. Пък и не е нужно.
Казват, че човек продължава да живее с идеите си завинаги, докато физическото тяло разполага само с един ограничен отрязък от време тук, на Земята. И именно идеите остават.
Колко идеи ни остави Майкъл?
Колко идеи ни завеща?
Да, Децата. Да, Природата. Да, Любовта към човека до теб. Към непознатия човек дори. Да, Борбата. Да, Истината.
Да, Изкуството. Да, Сътворението. Т.е. Вечността.

Колко от тях подемаме и продължаваме?

Защото, мили мои, така продължава да живее Майкъл.
Не знам кой друг може да съхрани и продължи онова, в което той вярваше, за което се бореше, което беше смисъл и цел за него, ако не ние.
От нас зависи.
Мисля си, че е време да намерим носна кърпичка. Не толкова за да си изтрием сълзите, а за да си избършем сополите. Разлика има, и то съществена. Сълзите можем да ги вложим в нещо градивно, сополите повече не са ни нужни. Или може би са нужни на онази част от нас, която не иска да се пусне от унищожителното страдание и да продължи напред. Демек, страхливата част.
Нека си оставим Страданието, и да пуснем Унищожителното страдание.

Нека да оставим на адвокати, прокурори, съдии и прочее правосъдие (мафия) да се налудува и намъдрува. Нека оставим тяхната работа на тях. Не ще можем да я свършим ние. Нека се обърнем към нашата работа. Защото има какво да се върши.
Сигурно ви звуча мъгляво и неясно, но аз още дори не съм започнала. Това е само неизбежният и необходим увод.
Отсега нататък тук ще споделям мисли, идеи, действия, постъпки, поведение – мои и на хора около мен – които са продължение на идеите на Майкъл. Няма да го правя често навярно, защото времето ми в интернет е съзнателно и умишлено ограничено, но ще го правя.
Ще се радвам да чуя и видя за какво ви е вдъхновил Майкъл, лично вас. На какво ви научи? Не, не ми повтаряйте негови мисли и не ми цитирайте негови думи. Тях ги знаем всички.
На какво ви научи Майкъл в ежедневието ви, на какво ви научи в мисленето ви, да, да, лично вас.
Частица от Майкъл има във всеки от нас. Нека да й позволим да лумне в голям огън, в пожар. Това е нашият начин, милички.

Няма да допусна той да бъде забравен.
А вие?

О не, не бих допуснала да бъде забравен! И как би могла , когато той е "там" , където достъп имат само определени хора! Аз не идеализирам Майкъл ! В годините на моето детство , да, може би! Но сега съм зрял човек, имам семейство и мога да кажа с гордост , че аз съм това , което съм , благодарение на него!Колко тревиално звучи ! И близките ми , вярвам и моите приятели ме обичат , заради това , което съм , защото някой от тях и идея си нямат за това, колко ми е повлиял . Та не мога просто така да напиша как ме е вдъхновил . Небходим е момент, а и мисля, че най -хубаво е , ако другите преценят какво виждат в мен , което да ги докосне! Дано мисълта и усета ме водят в правилната посока. Може би ще дойде моментът , може би не е бил момент, а реалност, може би е постояннство, може би дори не е миг ....

хм..тази тема ме накара наистина да се замисля...
на какво ни научи Майкъл...на много.
научи ни че можем да бъдем задружни не само по време на бедствия,
но и в името на нещо добро и красиво.
Че щом си отдаден на нещо,което обичаш,непременно ще заблестиш.
Научи ни да обичаме живота и хората дори когато сме наранени.
Защото е важно не да не падаш,а да можеш да се изправиш и да продължиш
с гордо вдигната глава,заради всичко,в което вярваш и въпреки
всичко,което те ранява.

Много мога да пиша по тази тема- Майкъл промени не само музиката, шоубизнеса, а целия свят.... Ще кажа само най-същественото- от него разбрах какъв е пълният смисъл на думата ЛЮБОВ, той придаде ново значение на тази дума.

Дълго бягах от тази тема, защото първоначално ме обърка и обиди. След като я прочетох както трябва я разбрах и си казах, че няма да пиша тук, защото аз не съм от примерите за последовател на идеите на Майкъл. Не съм от онези, които станаха вегетарианци защото той беше. Нито пък от другите, които го последваха в благотворителност или...все едно какво. Но ти нямаш предвид тях, нали? Аз си останах встрани от тези идеи. Не казвам, че не съм помагала за някои каузи, но това не се брои. Мисля, че е човешко да подадеш ръка на някой изпаднал в беда и нужда и не е необходимо Майкъл да ми каже, че е правилно, за да го направя.
Замислих се сериозно какво е неговото влияние в живота ми. Тези, които ме познават добре успяват да открият доста от него в мен.
Знаете ли, Майкъл ме научи да чувствам, да се вглеждам, да прониквам отвъд видимото.
Майкъл ме научи да се смея.
Майкъл ми даде красиви залези и изгреви, вятър в косите, песента на птиците...
Майкъл ме научи да обичам.
Майкъл ми даде Чайковски, Дебюси...
Майкъл ми даде любов.
Майкъл ми даде сълзи.
И на последно място и на първо по значимост Майкъл ми даде възможността да се разбера/ донякъде/. Да поискам да слагам начало на нещо, в което виждам смисъл и край на онова, което ме кара да се чувствам зле.
Това идеи ли са?
И Майкъл ми даде това