Home
Майкъл Джексън, когото никой не познава.
Енергичния и притегателен лидер на групата "The Jacksons"- която проведе през 1984г. своето турне „Victory”, събирайки най–много количество публика на своите концерти и продавайки най-голямо количество билети в историята на шоу бизнеса – Майкъл Джексън се явява един изключителен човек не принадлежащ към никакви категории. Независимо от това, че той беше непрекъснато пред очите ни и е изключителен изпълнител в течение на 20 години, този 26 годишен певец, автор на песни, танцьор и актьор не се възприема за супер звезда, до момента в който неговият албум „Трилър” не става най-продаваната плоча за всички времена. След това за него се изписа много, но човека зад образа на супер звезда си остава тайна за пресата. В пресата Майкъл Джексън се представя основно с клюки, слухове, лъжи и понякога с клевети. Това не е този Майкъл Джексън, когото съм наблюдавал и за когото съм правил репортажи от момента, когато той изникна от без известното градче Гари, щат Индиана през 1970г..Този Майкъл Джексън, когото никой не познава – топъл, чувствителен, плах, дълбоко увлечен в загадките на живота, чудесата и тези вълшебства, които завладяват децата. Няколко месеца по-рано, той ми каза, че се е уморил от волните и лъжливи публикации на пресата. Това, което той каза тогава, беше отразено в необичайно и разобличаващо изявление, което беше прочетено на пресконференция от неговия мениджър Франк Дилео.
„ Известно време размишлявах, трябва ли да реагирам публично на тези многобройни лъжи, които се разпространяват за мен. Реших да направя това изявление, продиктувано от несправедливостта на тези обвинения и онези сериозни страдания, които те причиняват на близките ми хора. Много съм щастлив, че получих тази благословия – това публично признание на моите усилия. Това признание носи със себе си отговорност към феновете ми по цял свят. Артистите винаги са длъжни да служат за пример на младежта. Тъжно ми е, че много от тях може да повярват на лъжливите обвинения. За да сложа край на това, а аз действително имам предвид КРАЙ.
Не! Никога не съм приемал хормони, за да бъде моят глас висок!
Не! Никога не съм променял скулите си!
Не! Никога не съм правил пластична операция на очите си!
Да! Един ден в бъдещето смятам да се оженя и да създам семейство! Разни други противоположни твърдения, просто не са истина!
В бъдеще, в случай, че продължат да се пишат нови измишльотини, ще съобщя на моите адвокати за желанието си да започна съдебен процес и да преследвам в съда всеки, виновен със строгостта на закона.
Както се спомена по-рано, аз обичам децата. Всички знаем, че децата са много впечатлителни и за това са много уязвими от такива истории. Уверен съм, че на някои от тях, тази клевета е причинила голяма болка. Заедно с възхищението им, бих искал да съхраня и тяхното уважение.”
Майкъл Доузеф Джаксън, чието второ име се явява името на неговия баща, заслужи уважение по традиционният начин – също, както заслужи титлата „ Най- великият артист в света”.
Неговият албум „Трилър” беше продаден в 35 милионен тираж и продължава да се изкупува. Той получава по 2 долара от 5 доларовата продажна цена на албума, което възлиза на 70 милиона от продажбите по цял свят.
Той организира и оглавява корпорация, която се занимава с деловите му предприятия, включително и Michael Jackson Inc., което се разпорежда с доходите от неговите албуми и видео продукции; „Експерименти в звука”, които се занимават с новите технологии в звука; и Optimum Productions, които произвеждат неговите клипове и видео версии на други изпълнители. Той спечели повече награди от всеки друг в областта на звукозаписа и видеото, получавайки безпрецедентните 8 награди на American Music Awards, рекордните 8 Грами и награда на MTV Video Award.
Роден пети, от шесте талантливи синове на Джоузеф и Катрин Джексън в Гари, Индиана, преди 26 години (29.08.1958г), той мисли позитивно и се явява творческа личност, артист, вдъхновен от дълбоката си загриженост към цялото човечество и неизкоренима любов към професията си. Любовта му към феновете, които го обожават, не може да се сравни с нищо. Любовта помогна на Майкъл да издържи, едно от най-тежките турнета в неговата кариера. Макар и турнето „Victory” на трупата "The Jacksons", както се очакваше, беше длъжно да събере повече от 70 милиона долара, Майкъл не участваше в него от любов към парите. Той каза, че го е направил заради любовта си към семейството, феновете и благотворителната дейност. Предполагаше се, че неговите родители, които организираха това турне заедно с боксовия импресарио Дон Кинг, ще получат по 5 милиона, а всеки от братята по 7,5 милиона. Майкъл заяви, че неговата част от печалбата ще отиде за три полезни дела. Това са: Обединен фонд колеж за чернокожи, Фондация „Добри времена” за неизлечимо болни деца и фонд TJ Мартел за изследвания в областта за лечение на левкемията и рака. Също така ще даде парите от продажбата на специалният албум "Let's Beat it" за благотворителност. Той прави това, защото както казва именно децата са го вдъхновили да напише хита „Beat it". „Децата са моето велико вдъхновение във всичко, което правя” – казва Майкъл. „Аз обожавам децата и съм луд по тях. Искаше ми се да напиша песен, такава рок песен, каквато сам бих купил...Искаше ми се тя да се харесва на децата, учениците и колежаните.” – каза този внимателен автор на песни, чиито две любими произведения са - "Лешникотрошачката" от Чайковски и "Петър и вълците." Той разказва за песента "Be not always", която написа с помоща на своя брат Марлон. В една нежна сантиментална песен, която е водеща в албума "The Jacksons" “Victory”, Майкъл със сълзи умолява да променим света в който „майки плачат, за децата, които безпомощно умират в ръцете им....”.Той отбелязва, че всичките неговите братя също се отнасят така към децата, „не само аз”. Спомни си, че супер звездата от миналото Джозефин Бейкър, актриса на която той се възхищава, е имала цяла „органицазия на обединените нации”с осиновени от нея деца. Майкъл, се усмихва широко и казва: „Искам да имам собствени деца, но възнамерявам също така да осиновя, деца от толкова раси от колкото успея. Наистина се каня да направя това. Аз обичам децата. Също, като Емануел Люис, той е настоящо вдъхновение за мен.”
Каквото и да било, нищо не вдъхновява изпълнителя повече от неговите фенове и семейството му. Той ми каза това, скоро след като във вестниците почнаха да циркулират съобщения за това, че се е разглезил след успеха на албума „Трилър” и голямото количество награди, включая и наградата на списание "Ebony" , за постижение на чернокож изпълнител. „Аз можех да подобря много рекорди още с албума "Off the wall", и бях водещ певец дълго време, а сега и албума „Трилър”, който стана най-продавания и все пак не заради това се каня да напусна” – каза Майкъл за слуха, че се кани да напусне "The Jacksons” след турнето. „Те са мои братя ( Джеки, Джърмейн, Тито, Марлон и Ранди) и аз много обичам всеки един от тях, и смятам, че пресата търси каквото и да е, за да продава вестниците си и за това си измислят някакви неща и ги пишат.
В началото на турнето Майкъл каза: „Направих това, заради удоволствието да бъда на турне и да съм със семейството си, и заради децата, които купуват плочите ни. Аз съм, като наркоман за сцената. Длъжен съм да съм на сцена.” Веднъж по време на интервюто в неговия дом в Калифорния, където той все още живее с родителите си и сестра си Ла Тоя, Майкъл каза: „Бих искал да споменете това: главната причина за моята любов към това, което правя са феновете ми. Обичам феновете. Когато съм на сцената и виждам, как феновете танцуват и крещят ентусиазирани, ние искаме да им дадем тази радост – това е,което обичам повече от всичко. Стоиш на сцената, отдаваш им енергията си, любовта си и те буквално ти я връщат обратно. Това е прекрасно. Това обичам повече от всичко – да съм на сцената и да правя феновете щастливи.”
Интервюто продължава и Майкъл говори за многото неща, които правят,но пресата пропуска в търсене на слухове. Ето и някои от изказванията:
Ebony: Налага ти се да се справяш с много стрес и натиска върху теб от развлекателната индустрия. Хората все търсят нещо от теб, предложения валят от всички страни. Как се справяш със стреса и натиска?
Майкъл: Справям се с това някак...и не се сравнявам с Исус, защото не бих могъл даже да си помисля за себе си по този начин, но сравнявам това с Исус, заради това, което му е дал Господ по някаква причина, и той е проповядвал и хората са отивали при него, и той не се е ядосвал, не ги е отблъсквал, казвайки им: „оставете ме намира, нямам време”.
Ebony: Но ти трябва да се срещаш с фенове, които те притискат и дерат.
Майкъл: Ядосвам се понякога, защото има хора, които идват при теб и се отнасят лошо, казват: „Седни и се разпиши на този лист за моето дете”. Просто те командват. Аз им казвам: „Имате ли химикалка?”- „Ти нямаш ли химикалка? Отиди и вземи”. Наистина ми говорят така...Някои хора ме дразнят. Те смятат, че ти им принадлежиш. И ти казват: „ Слушай, аз съм те направил, това, което си”. Аз им отвръщам – момент. Вие не сте си купили албума ми, само за да ми помогнете. Купили сте го, защото ви е харесал, така си е”.
Ebony: Гледат на тел, като модел за подражание. Веднъж ти се появи в публичната библиотека на Чикаго, за да поддържаш интереса на децата и възрастните към четенето, и за сувенирните маркери за книги бяха твоите изказвания. Все още ли обичаш да четеш?
Майкъл: Обичам да чета. Бих искал да посъветвам хората да четат повече. Книгите – това е светът. Ако вие не можете да пътешествате, ще го направите мислено с помощта на четенето. Можете да видите каквото искате и да попаднете на всяко място, което искате с помощта на книгите.
Ebony: Случвало ли ти се е да четеш нещо, което се отнася до живота на чернокожите, за тяхната история?
Майкъл: О, да! Аз съм много благодарен на г-н Джон Джонсън за това, което той направи, публикува книга на издателска къща Джонсън. Смятам, че това е много хубаво – показва, че имаме принос към човечеството. Много хора смятат, че нищо не сме направили.
Ebony: Какво ти помага да бъдеш наясно, какво в наши дни правят, мислят и говорят чернокожите? И кои са хората, освен твоето семейство, които влияят на начина ти на мислене?
Майкъл: Харесва ми как Джон Джонсън управлява организацията си. Струват ми се, че всички те са много приятни хора. Навярно имат и спорове, но въпреки всичко са много приятни хора...Те оказват голямо влияние на младите хора. Хората се ръководят от това, което пишат "Jet" и "EBONY". Така те получават информация от тези две списания, младежите също. Аз ги питам: „ Къде прочетохте това?- „Прочетох го в"Jet" . "Jet" и "EBONY" им помагат да бъдад в крак с това, което става. Смятам, че това е забележително...Господи, аз просто се възхищавам на такива хора, като Джонсън и Уолт Дисни. Според мен, те са феноменални.
Ebony: Ти говориш за това, как влияят на твоя живот, книгите и различните хора. В каква степен, пътуванията ти формират отношението ти към живота и възгледите ти?
Майкъл: Смятам, че преди да се сдобиеш със семейство, трябва да се постараеш да пътуваш из света, ако можеш. Това е най-невероятното образование, което аз някога съм получавал. Смятам, че е феноменално. Имам предвид, да видиш културите на различните народи, разни хора, да говориш с хората, просто да гледаш и да се учиш...Когато пътувам съм очарован от това. Когато за първи път бяхме в Швейцария, бях готов да заплача. Това е самата истина.
Ebony: Какво в това пътешествие те трогна така, че предизвика такава емоционална реакция?
Майкъл: Красотата. Това е, о Господи, просто ти се иска да крещиш към небето. Това е невероятна страна и гледката на тяхната гора ме вдъхновява. Снимките е пресъздават красотата на Швейцария. А после бяхме в Холандия и Франция, Господи, те също са невероятни!
Ebony: Очевидно, когато пътуваш си повече от турист – ти си наблюдател.
Майкъл: Много хора просто остават в градовете, когато пътуват. Те трябва да изберат да разгледат страната в която са. Където и да отидеш има все са неща създадени от човека, но е по-добре да видиш красотата създадена от Бог.
Ebony: Кои страни ти направиха най-голямо впечатление, по време на пътуванията ти?
Майкъл: Бих искал да покажа това. Ще кажа следното. Винаги съм считал, че всичко, което касае артистичността, Чернокожите са много талантлива човешка раса. Но, когато попаднах в Африка, се убедих още повече. Там правят невероятни неща. (В западно африканските страни, включително и Сенегал) Ние бяхме на едно такова място, където обикновено, африканците търгуват със своите произведения и всичко подобно. Аз се приближих до една хижа, където един мъж беше издялал удивителни вещи....Той взима къс дърво и такава шпатула, приличаща на голям нож и почваше да дялка, а аз просто стоях в захлас. Той издяла голяма маска, потопи го във вода и ми го подаде, а аз му платих.
Ebony: Изглежда, африканското изкуство ти е направило голямо впечатление, а африканската музика и танци?
Майкъл: Когато слезнахме от самолета в Африка, нас ни посрещна дълга редица от африкански танцьори. Звука от барабаните им изпълваше въздуха с ритъм. За малко не полудях, крещях, говорих – прекрасно! Те имат мелодия, те имат ритъм...Бях толкова щастлив от всичко това. Ето това е, си казах. От тук съм дошъл. Родина...
Ebony: Очевидно е, че музикалните ти корени са те впечатлили. Как ти се струва, откъде африканците черпят музикалното си вдъхновение?
Майкъл: Музиката започва от природата. Музиката – това е природата. Птиците създават музика. Океанът създава музика. Вятърът създава музика. Всички природни звуци – това е музиката. Тук започва това...Разбирате ли, ние просто копираме природата, тези звуци, които чуваме в природата.
Ebony: Пътуванията ти повлияха ли ти върху това, което мислиш за човешките раси?
Майкъл: Това, което ненавиждам най-много от всичко е невежеството. Също, като проблема с предразсъдъците в Америка. Знам, че в други страни е още по-лошо. Бих искал да взема обаче, да речем от Венецуела или Тринидад, истинската любов и безразличие към цвета на кожата и да ги пренеса в Америка.
Ebony: Ти говориш за своите наблюдения много емоционално. Моля те, продължавай.
Майкъл: Имам предразсъдък към невежеството. Имам предразсъдък само срещу това. Всичко това е просто невежество и е насадено на хората, защото това не е генетично. При малките деца в тези страни няма предразсъдъци. Бих искал това да го напишете. Аз изобщо нямам такива предразсъдъци. Смятам, че хората трябва да мислят повече за Бог и Неговите творения...Погледнете на всички тези чудеса в човешкото тяло – различни на цвят органи, цвета на кръвта – всички тези различни цветове, правят различни неща в човешкият организъм. Това е най-невероятната система в света. Тя създава една структура, едно човешко същество. И ако това може да се случва в човешкото тяло, защо и ние хората да не можем да го правим? Ето какво чувствам. Бих искал целия свят да мисли повече за това и да направи нещо. Това (предразсъдъците) е единственото нещо, което мразя. Наистина го мразя.
Ebony: Това, което ти току що каза, прозвуча не само страстно, но и убедително. Как ще предадеш своите чувства на хората, ако не се появяваш пред публика, за да изразиш гледната си точка?
Майкъл: Старая се да пиша тези неща и да ги вмъквам в песните си. Да ги вмъквам в танца. Да ги вмъквам в моето изкуство, за да ги разбере светът. Ако политиците не могат да направят това, искам аз да го направя. Художниците, със своите картини. Поетите, със стиховете си. Длъжни сме да го направим. Мисля, че това е много важно – да спасим мира.
Ebony: Стиви Уондър, явно споделя същите чувства, съдейки по някои негови музикални послания.
Майкъл: За това, аз много обичам най-популярният албум на Стиви Уондър "Songs in the key of life". Той в този албум има песен „Black Man”...Аз виках и подскачах, когато чух тази песен, защото той показва на света, какво е направил черния човек и какво са направили другите раси и той съхранява прекрасното равновесие, споменавайки какво са направили и другите раси. И после споменава, какво е направил черния човек. И вместо да го назовава по друг начин, той го нарича „Black Man”. Ето това много ми харесва. Това е чудесен начин, да казваш истината чрез песен. Ето така много обичам.
Ebony: Изглежда нямаш никакви възражения против посланията в песните, ако тези послания са позитивни. Твоята музика, за разлика от музиката на други изпълнители, остава чиста от към прослава на наркотиците. Но наркотиците са реалност. Какво мислиш за това?
Майкъл: Средата в която се намирам, има достатъчно от това и на мен непрекъснато ми предлагат от него. Хората стигат толкова далеч, че просто ти го пъхат в джоба и си тръгват. Ако това беше нещо добро, те нямаше да го правят така. Нима някой би сложил нещо добро в джоба ми и просто би си отишъл? Не искам да имам никакво отношение към нещо такова. Искам да кажа нещо, което може и да прозвучи банално, но е това в което наистина вярвам – естественият кеф, това е най-хубавия кеф на света....Кому е притрябвало да вземеш нещо, и после да седиш цял ден, след като си го взел (наркотика) и да не знаеш кой си, какво правиш и къде си? Взимайте това, което ще ви вдъхнови да направите велики неща за света.
Ebony: За теб Бог и религията, имат ли отношение към процеса за достигане на естествения кеф?
Майкъл:О, да! Бог, разбира се! Вярвам в Библията и се старая да я следвам. Знам, че съм несъвършен човек...Не правя от себе си ангел, защото не съм ангел, но не съм и дявол. Старая се да бъда по-добър, доколкото мога и да правя това, което смятам за правилно. Просто нищо повече. И вярвам в Бог
Ebony: молитвите играят ли някаква роля в живота ти?
Майкъл: Моля се всяка вечер. Аз не се моля само вечер, моля се и през деня. Когато видя нещо красиво, всеки път, когато видя нещо красиво, когато летя със самолет и други неща, казвам: О,Господи, това е прекрасно! И винаги произнасям малки молитви в разстояние на целия ден. Обичам красотата.
Ebony: Говорейки за красотата, за публиката те асоциира с много красиви хора, включително и с твоите прекрасни сестри Ла Тоя, Реби и Джанет, но освен с тях и с Даяна Рос, Татум О`Нийл и Брук Шийлдс. Ти имаше някои романтични отношения с последните две. Казват, че между теб и Татум има много общо: родителите и на двама ви много ви пазят, тя е татино момиче, а ти си на мама момчето.
Майкъл: Бих искал, всички, които четат "Jet" и "EBONY", да знаят, че преди всичко ние сме добри приятели. Това е основното. Смятам, че за момчетата ,момичетата са по-добри приятели. И обратното. За момичетата, момчетата са по-добри приятели.
Ebony: Какви са ви отношенията с Брук? Кога се запознахте и развиват ли се отношенията ви?
Майкъл: С нея се запознахме на Academy Awards. Тя ме покани на танц, защото аз не бих я поканил, знаете, че съм твърде срамежлив. И ето тя ми казва: „ Искам да танцувам с теб днес”. Отвърнах и – прекрасно. И заедно отидохме на дансинга и започнахме да танцуваме. Там звучеше тази старомодна музика на Бени Гудман и Томас Дорси, а тя не е много танцувална. И там са още онези плешиви старци, които танцуват бавни танци, на Лорънс Уелк, ние просто не можехме да танцуваме на това и за това се заговорихме и започнахме да се опознаваме един друг. Разменихме си телефоните и започнахме да си звъним и да си говорим, така станахме много добри приятели.
Ebony: Значи ли това, че Брук замени Татум в качеството на специален приятел?
Майкъл: Татум, винаги ми звъни и се надявам да прочете това интервю, защото съм длъжен да и се извиня, че не винаги мога да отговоря на обажданията и. Но тя все още ми е скъп приятел.
Ebony: И Татум и Брук са прекрасни актриси. Ти много добре игра в "The WIZ". Какво е бъдещето ти в киното?
Майкъл: Много съм увлечен по тези неща, които искам да направя и това, което искам да направя в киното е сред тях. Просто съм нетърпелив. След "The WIZ", получих невероятни предложения, неща, които са още в процес на създаване.
Ebony: Ти веднъж каза, че ще много внимателно ще избираш следваща роля, защото не би искал да играеш едно и също. Каза, че след "The WIZ", някои хора все още те наричат „Плашилото”, заради персонажа, който изигра.
Майкъл: каквато и роля да изиграеш, хората ще я свържат със собствената ти личност. Но това е игра. Ти се въплъщаваш в друг човек. Между другото, не бих искал това да го наричам „игра”, защото не обичам много актьорите и актьорската игра.
Ebony: Моля те, обясни.
Майкъл: Аз не смятам, че актьорската игра, трябва да е игра. Игра е, ако играеш, ако имитираш реалност. А си длъжен да създаваш реалност. Това трябва да се нарича вяра. Разбирате ли, аз винаги съм бил против това, когато съм мислил за актьорска игра. Не искам да видя актьора. Искам да видя, този в когото вярва. Не искам да видя, как се имитира истина. Искам да видя човека, който вярва в тази истина. Тогава това е истинско. Аз искам да видя човека, който вярва в тази истина...Тогава ще можеш да докоснеш аудиторията.
Ebony: Какво би искал да те попитат, но никой не те пита?
Майкъл: Това е хубав въпрос. Може би за децата или за написването на песни, или за това, за което току що говорих...Света и мислите на хората, няма да станат по-добри, ако някой вмъква неправилни неща в стиховете и говори неправилни неща от сцената и всякакви такива. Това е много важно и мисля, че това може да обърка много хора, защото артиста може много да направи в кариерата си, да промени целия свят с това, което мисли и прави. Хората биха го чули по-добре отколкото президента или друг политик. Трябва да са внимателни. Те могат да променят образът за живота на хората с това, което правят и мислят. За това е така важно да даряват хората с любов и за това обичам, това, което правя....Когато Марвин Гей е пуснал албума ” What's Going On”, страшно много хора чернокожи и бели, но основно чернокожи са научили нещо. „Събудете се! Какво става? Събудете се!”. Тоест, те, които не гледат новини, не четат вестници и не разбират цялата дълбочина на хуманизма. Какво става? Събудете се!
Ebony: Имаше няколко кампании против така наречените „грозни стихове” в песните на някои музикални групи. Ти имаш ли някакви съображения относно тези групи и стихове?
Майкъл: Понякога те отиват твърде далеч. Нищо не оставят на въображението. Ако аз излезна на сцената гол – никакво въображение. Не бих им позволил да си представят как изглеждам без дрехи. Така че разбирате, някои го правят твърде....Длъжни сме да оставяме на хората нещо за въображението. А някои отиват твърде далеч. Смятам това за много важно – да давате правилен пример, защото вас ви гледат много деца.
Най-продуктивната година в неговата изпълнителска кариера е към края си, а неговия талант му помогна да заработи 100 милиона долара, но Майкъл не се задоволява с това да почива на лаври или на доходите си. Той гледа в бъдещето направляван от две изказвания, които направи сам. „Интересувам се да си проправя собствен път, а не да вървя по отъпканите пътеки и това искам да правя в живота си с всичко с което се занимавам.”- ми каза Майкъл в своето интервю от 13 юли 1979г. Другото изказване той направи играейки ролята на „Плашилото” в "The WIZ", филмът в който той се снима, заедно с добрата си приятелка -Даяна Рос. В сцената, почти в края на филма, Майкъл произнася тези думи от името на персонажа. Плашилото: „Успех, слава, богатство – това са илюзии. Всичко, което е истинско – това е приятелството споделяно от двама души.”
Това са мисли на този Майкъл Джексън, когото никой не познава.
Енергичния и притегателен лидер на групата "The Jacksons"- която проведе през 1984г. своето турне „Victory”, събирайки най–много количество публика на своите концерти и продавайки най-голямо количество билети в историята на шоу бизнеса – Майкъл Джексън се явява един изключителен човек не принадлежащ към никакви категории. Независимо от това, че той беше непрекъснато пред очите ни и е изключителен изпълнител в течение на 20 години, този 26 годишен певец, автор на песни, танцьор и актьор не се възприема за супер звезда, до момента в който неговият албум „Трилър” не става най-продаваната плоча за всички времена. След това за него се изписа много, но човека зад образа на супер звезда си остава тайна за пресата. В пресата Майкъл Джексън се представя основно с клюки, слухове, лъжи и понякога с клевети. Това не е този Майкъл Джексън, когото съм наблюдавал и за когото съм правил репортажи от момента, когато той изникна от без известното градче Гари, щат Индиана през 1970г..Този Майкъл Джексън, когото никой не познава – топъл, чувствителен, плах, дълбоко увлечен в загадките на живота, чудесата и тези вълшебства, които завладяват децата. Няколко месеца по-рано, той ми каза, че се е уморил от волните и лъжливи публикации на пресата. Това, което той каза тогава, беше отразено в необичайно и разобличаващо изявление, което беше прочетено на пресконференция от неговия мениджър Франк Дилео.
„ Известно време размишлявах, трябва ли да реагирам публично на тези многобройни лъжи, които се разпространяват за мен. Реших да направя това изявление, продиктувано от несправедливостта на тези обвинения и онези сериозни страдания, които те причиняват на близките ми хора. Много съм щастлив, че получих тази благословия – това публично признание на моите усилия. Това признание носи със себе си отговорност към феновете ми по цял свят. Артистите винаги са длъжни да служат за пример на младежта. Тъжно ми е, че много от тях може да повярват на лъжливите обвинения. За да сложа край на това, а аз действително имам предвид КРАЙ.
Не! Никога не съм приемал хормони, за да бъде моят глас висок!
Не! Никога не съм променял скулите си!
Не! Никога не съм правил пластична операция на очите си!
Да! Един ден в бъдещето смятам да се оженя и да създам семейство! Разни други противоположни твърдения, просто не са истина!
В бъдеще, в случай, че продължат да се пишат нови измишльотини, ще съобщя на моите адвокати за желанието си да започна съдебен процес и да преследвам в съда всеки, виновен със строгостта на закона.
Както се спомена по-рано, аз обичам децата. Всички знаем, че децата са много впечатлителни и за това са много уязвими от такива истории. Уверен съм, че на някои от тях, тази клевета е причинила голяма болка. Заедно с възхищението им, бих искал да съхраня и тяхното уважение.”
Майкъл Доузеф Джаксън, чието второ име се явява името на неговия баща, заслужи уважение по традиционният начин – също, както заслужи титлата „ Най- великият артист в света”.
Неговият албум „Трилър” беше продаден в 35 милионен тираж и продължава да се изкупува. Той получава по 2 долара от 5 доларовата продажна цена на албума, което възлиза на 70 милиона от продажбите по цял свят.
Той организира и оглавява корпорация, която се занимава с деловите му предприятия, включително и Michael Jackson Inc., което се разпорежда с доходите от неговите албуми и видео продукции; „Експерименти в звука”, които се занимават с новите технологии в звука; и Optimum Productions, които произвеждат неговите клипове и видео версии на други изпълнители. Той спечели повече награди от всеки друг в областта на звукозаписа и видеото, получавайки безпрецедентните 8 награди на American Music Awards, рекордните 8 Грами и награда на MTV Video Award.
Роден пети, от шесте талантливи синове на Джоузеф и Катрин Джексън в Гари, Индиана, преди 26 години (29.08.1958г), той мисли позитивно и се явява творческа личност, артист, вдъхновен от дълбоката си загриженост към цялото човечество и неизкоренима любов към професията си. Любовта му към феновете, които го обожават, не може да се сравни с нищо. Любовта помогна на Майкъл да издържи, едно от най-тежките турнета в неговата кариера. Макар и турнето „Victory” на трупата "The Jacksons", както се очакваше, беше длъжно да събере повече от 70 милиона долара, Майкъл не участваше в него от любов към парите. Той каза, че го е направил заради любовта си към семейството, феновете и благотворителната дейност. Предполагаше се, че неговите родители, които организираха това турне заедно с боксовия импресарио Дон Кинг, ще получат по 5 милиона, а всеки от братята по 7,5 милиона. Майкъл заяви, че неговата част от печалбата ще отиде за три полезни дела. Това са: Обединен фонд колеж за чернокожи, Фондация „Добри времена” за неизлечимо болни деца и фонд TJ Мартел за изследвания в областта за лечение на левкемията и рака. Също така ще даде парите от продажбата на специалният албум "Let's Beat it" за благотворителност. Той прави това, защото както казва именно децата са го вдъхновили да напише хита „Beat it". „Децата са моето велико вдъхновение във всичко, което правя” – казва Майкъл. „Аз обожавам децата и съм луд по тях. Искаше ми се да напиша песен, такава рок песен, каквато сам бих купил...Искаше ми се тя да се харесва на децата, учениците и колежаните.” – каза този внимателен автор на песни, чиито две любими произведения са - "Лешникотрошачката" от Чайковски и "Петър и вълците." Той разказва за песента "Be not always", която написа с помоща на своя брат Марлон. В една нежна сантиментална песен, която е водеща в албума "The Jacksons" “Victory”, Майкъл със сълзи умолява да променим света в който „майки плачат, за децата, които безпомощно умират в ръцете им....”.Той отбелязва, че всичките неговите братя също се отнасят така към децата, „не само аз”. Спомни си, че супер звездата от миналото Джозефин Бейкър, актриса на която той се възхищава, е имала цяла „органицазия на обединените нации”с осиновени от нея деца. Майкъл, се усмихва широко и казва: „Искам да имам собствени деца, но възнамерявам също така да осиновя, деца от толкова раси от колкото успея. Наистина се каня да направя това. Аз обичам децата. Също, като Емануел Люис, той е настоящо вдъхновение за мен.”
Каквото и да било, нищо не вдъхновява изпълнителя повече от неговите фенове и семейството му. Той ми каза това, скоро след като във вестниците почнаха да циркулират съобщения за това, че се е разглезил след успеха на албума „Трилър” и голямото количество награди, включая и наградата на списание "Ebony" , за постижение на чернокож изпълнител. „Аз можех да подобря много рекорди още с албума "Off the wall", и бях водещ певец дълго време, а сега и албума „Трилър”, който стана най-продавания и все пак не заради това се каня да напусна” – каза Майкъл за слуха, че се кани да напусне "The Jacksons” след турнето. „Те са мои братя ( Джеки, Джърмейн, Тито, Марлон и Ранди) и аз много обичам всеки един от тях, и смятам, че пресата търси каквото и да е, за да продава вестниците си и за това си измислят някакви неща и ги пишат.
В началото на турнето Майкъл каза: „Направих това, заради удоволствието да бъда на турне и да съм със семейството си, и заради децата, които купуват плочите ни. Аз съм, като наркоман за сцената. Длъжен съм да съм на сцена.” Веднъж по време на интервюто в неговия дом в Калифорния, където той все още живее с родителите си и сестра си Ла Тоя, Майкъл каза: „Бих искал да споменете това: главната причина за моята любов към това, което правя са феновете ми. Обичам феновете. Когато съм на сцената и виждам, как феновете танцуват и крещят ентусиазирани, ние искаме да им дадем тази радост – това е,което обичам повече от всичко. Стоиш на сцената, отдаваш им енергията си, любовта си и те буквално ти я връщат обратно. Това е прекрасно. Това обичам повече от всичко – да съм на сцената и да правя феновете щастливи.”
Интервюто продължава и Майкъл говори за многото неща, които правят,но пресата пропуска в търсене на слухове. Ето и някои от изказванията:
Ebony: Налага ти се да се справяш с много стрес и натиска върху теб от развлекателната индустрия. Хората все търсят нещо от теб, предложения валят от всички страни. Как се справяш със стреса и натиска?
Майкъл: Справям се с това някак...и не се сравнявам с Исус, защото не бих могъл даже да си помисля за себе си по този начин, но сравнявам това с Исус, заради това, което му е дал Господ по някаква причина, и той е проповядвал и хората са отивали при него, и той не се е ядосвал, не ги е отблъсквал, казвайки им: „оставете ме намира, нямам време”.
Ebony: Но ти трябва да се срещаш с фенове, които те притискат и дерат.
Майкъл: Ядосвам се понякога, защото има хора, които идват при теб и се отнасят лошо, казват: „Седни и се разпиши на този лист за моето дете”. Просто те командват. Аз им казвам: „Имате ли химикалка?”- „Ти нямаш ли химикалка? Отиди и вземи”. Наистина ми говорят така...Някои хора ме дразнят. Те смятат, че ти им принадлежиш. И ти казват: „ Слушай, аз съм те направил, това, което си”. Аз им отвръщам – момент. Вие не сте си купили албума ми, само за да ми помогнете. Купили сте го, защото ви е харесал, така си е”.
Ebony: Гледат на тел, като модел за подражание. Веднъж ти се появи в публичната библиотека на Чикаго, за да поддържаш интереса на децата и възрастните към четенето, и за сувенирните маркери за книги бяха твоите изказвания. Все още ли обичаш да четеш?
Майкъл: Обичам да чета. Бих искал да посъветвам хората да четат повече. Книгите – това е светът. Ако вие не можете да пътешествате, ще го направите мислено с помощта на четенето. Можете да видите каквото искате и да попаднете на всяко място, което искате с помощта на книгите.
Ebony: Случвало ли ти се е да четеш нещо, което се отнася до живота на чернокожите, за тяхната история?
Майкъл: О, да! Аз съм много благодарен на г-н Джон Джонсън за това, което той направи, публикува книга на издателска къща Джонсън. Смятам, че това е много хубаво – показва, че имаме принос към човечеството. Много хора смятат, че нищо не сме направили.
Ebony: Какво ти помага да бъдеш наясно, какво в наши дни правят, мислят и говорят чернокожите? И кои са хората, освен твоето семейство, които влияят на начина ти на мислене?
Майкъл: Харесва ми как Джон Джонсън управлява организацията си. Струват ми се, че всички те са много приятни хора. Навярно имат и спорове, но въпреки всичко са много приятни хора...Те оказват голямо влияние на младите хора. Хората се ръководят от това, което пишат "Jet" и "EBONY". Така те получават информация от тези две списания, младежите също. Аз ги питам: „ Къде прочетохте това?- „Прочетох го в"Jet" . "Jet" и "EBONY" им помагат да бъдад в крак с това, което става. Смятам, че това е забележително...Господи, аз просто се възхищавам на такива хора, като Джонсън и Уолт Дисни. Според мен, те са феноменални.
Ebony: Ти говориш за това, как влияят на твоя живот, книгите и различните хора. В каква степен, пътуванията ти формират отношението ти към живота и възгледите ти?
Майкъл: Смятам, че преди да се сдобиеш със семейство, трябва да се постараеш да пътуваш из света, ако можеш. Това е най-невероятното образование, което аз някога съм получавал. Смятам, че е феноменално. Имам предвид, да видиш културите на различните народи, разни хора, да говориш с хората, просто да гледаш и да се учиш...Когато пътувам съм очарован от това. Когато за първи път бяхме в Швейцария, бях готов да заплача. Това е самата истина.
Ebony: Какво в това пътешествие те трогна така, че предизвика такава емоционална реакция?
Майкъл: Красотата. Това е, о Господи, просто ти се иска да крещиш към небето. Това е невероятна страна и гледката на тяхната гора ме вдъхновява. Снимките е пресъздават красотата на Швейцария. А после бяхме в Холандия и Франция, Господи, те също са невероятни!
Ebony: Очевидно, когато пътуваш си повече от турист – ти си наблюдател.
Майкъл: Много хора просто остават в градовете, когато пътуват. Те трябва да изберат да разгледат страната в която са. Където и да отидеш има все са неща създадени от човека, но е по-добре да видиш красотата създадена от Бог.
Ebony: Кои страни ти направиха най-голямо впечатление, по време на пътуванията ти?
Майкъл: Бих искал да покажа това. Ще кажа следното. Винаги съм считал, че всичко, което касае артистичността, Чернокожите са много талантлива човешка раса. Но, когато попаднах в Африка, се убедих още повече. Там правят невероятни неща. (В западно африканските страни, включително и Сенегал) Ние бяхме на едно такова място, където обикновено, африканците търгуват със своите произведения и всичко подобно. Аз се приближих до една хижа, където един мъж беше издялал удивителни вещи....Той взима къс дърво и такава шпатула, приличаща на голям нож и почваше да дялка, а аз просто стоях в захлас. Той издяла голяма маска, потопи го във вода и ми го подаде, а аз му платих.
Ebony: Изглежда, африканското изкуство ти е направило голямо впечатление, а африканската музика и танци?
Майкъл: Когато слезнахме от самолета в Африка, нас ни посрещна дълга редица от африкански танцьори. Звука от барабаните им изпълваше въздуха с ритъм. За малко не полудях, крещях, говорих – прекрасно! Те имат мелодия, те имат ритъм...Бях толкова щастлив от всичко това. Ето това е, си казах. От тук съм дошъл. Родина...
Ebony: Очевидно е, че музикалните ти корени са те впечатлили. Как ти се струва, откъде африканците черпят музикалното си вдъхновение?
Майкъл: Музиката започва от природата. Музиката – това е природата. Птиците създават музика. Океанът създава музика. Вятърът създава музика. Всички природни звуци – това е музиката. Тук започва това...Разбирате ли, ние просто копираме природата, тези звуци, които чуваме в природата.
Ebony: Пътуванията ти повлияха ли ти върху това, което мислиш за човешките раси?
Майкъл: Това, което ненавиждам най-много от всичко е невежеството. Също, като проблема с предразсъдъците в Америка. Знам, че в други страни е още по-лошо. Бих искал да взема обаче, да речем от Венецуела или Тринидад, истинската любов и безразличие към цвета на кожата и да ги пренеса в Америка.
Ebony: Ти говориш за своите наблюдения много емоционално. Моля те, продължавай.
Майкъл: Имам предразсъдък към невежеството. Имам предразсъдък само срещу това. Всичко това е просто невежество и е насадено на хората, защото това не е генетично. При малките деца в тези страни няма предразсъдъци. Бих искал това да го напишете. Аз изобщо нямам такива предразсъдъци. Смятам, че хората трябва да мислят повече за Бог и Неговите творения...Погледнете на всички тези чудеса в човешкото тяло – различни на цвят органи, цвета на кръвта – всички тези различни цветове, правят различни неща в човешкият организъм. Това е най-невероятната система в света. Тя създава една структура, едно човешко същество. И ако това може да се случва в човешкото тяло, защо и ние хората да не можем да го правим? Ето какво чувствам. Бих искал целия свят да мисли повече за това и да направи нещо. Това (предразсъдъците) е единственото нещо, което мразя. Наистина го мразя.
Ebony: Това, което ти току що каза, прозвуча не само страстно, но и убедително. Как ще предадеш своите чувства на хората, ако не се появяваш пред публика, за да изразиш гледната си точка?
Майкъл: Старая се да пиша тези неща и да ги вмъквам в песните си. Да ги вмъквам в танца. Да ги вмъквам в моето изкуство, за да ги разбере светът. Ако политиците не могат да направят това, искам аз да го направя. Художниците, със своите картини. Поетите, със стиховете си. Длъжни сме да го направим. Мисля, че това е много важно – да спасим мира.
Ebony: Стиви Уондър, явно споделя същите чувства, съдейки по някои негови музикални послания.
Майкъл: За това, аз много обичам най-популярният албум на Стиви Уондър "Songs in the key of life". Той в този албум има песен „Black Man”...Аз виках и подскачах, когато чух тази песен, защото той показва на света, какво е направил черния човек и какво са направили другите раси и той съхранява прекрасното равновесие, споменавайки какво са направили и другите раси. И после споменава, какво е направил черния човек. И вместо да го назовава по друг начин, той го нарича „Black Man”. Ето това много ми харесва. Това е чудесен начин, да казваш истината чрез песен. Ето така много обичам.
Ebony: Изглежда нямаш никакви възражения против посланията в песните, ако тези послания са позитивни. Твоята музика, за разлика от музиката на други изпълнители, остава чиста от към прослава на наркотиците. Но наркотиците са реалност. Какво мислиш за това?
Майкъл: Средата в която се намирам, има достатъчно от това и на мен непрекъснато ми предлагат от него. Хората стигат толкова далеч, че просто ти го пъхат в джоба и си тръгват. Ако това беше нещо добро, те нямаше да го правят така. Нима някой би сложил нещо добро в джоба ми и просто би си отишъл? Не искам да имам никакво отношение към нещо такова. Искам да кажа нещо, което може и да прозвучи банално, но е това в което наистина вярвам – естественият кеф, това е най-хубавия кеф на света....Кому е притрябвало да вземеш нещо, и после да седиш цял ден, след като си го взел (наркотика) и да не знаеш кой си, какво правиш и къде си? Взимайте това, което ще ви вдъхнови да направите велики неща за света.
Ebony: За теб Бог и религията, имат ли отношение към процеса за достигане на естествения кеф?
Майкъл:О, да! Бог, разбира се! Вярвам в Библията и се старая да я следвам. Знам, че съм несъвършен човек...Не правя от себе си ангел, защото не съм ангел, но не съм и дявол. Старая се да бъда по-добър, доколкото мога и да правя това, което смятам за правилно. Просто нищо повече. И вярвам в Бог
Ebony: молитвите играят ли някаква роля в живота ти?
Майкъл: Моля се всяка вечер. Аз не се моля само вечер, моля се и през деня. Когато видя нещо красиво, всеки път, когато видя нещо красиво, когато летя със самолет и други неща, казвам: О,Господи, това е прекрасно! И винаги произнасям малки молитви в разстояние на целия ден. Обичам красотата.
Ebony: Говорейки за красотата, за публиката те асоциира с много красиви хора, включително и с твоите прекрасни сестри Ла Тоя, Реби и Джанет, но освен с тях и с Даяна Рос, Татум О`Нийл и Брук Шийлдс. Ти имаше някои романтични отношения с последните две. Казват, че между теб и Татум има много общо: родителите и на двама ви много ви пазят, тя е татино момиче, а ти си на мама момчето.
Майкъл: Бих искал, всички, които четат "Jet" и "EBONY", да знаят, че преди всичко ние сме добри приятели. Това е основното. Смятам, че за момчетата ,момичетата са по-добри приятели. И обратното. За момичетата, момчетата са по-добри приятели.
Ebony: Какви са ви отношенията с Брук? Кога се запознахте и развиват ли се отношенията ви?
Майкъл: С нея се запознахме на Academy Awards. Тя ме покани на танц, защото аз не бих я поканил, знаете, че съм твърде срамежлив. И ето тя ми казва: „ Искам да танцувам с теб днес”. Отвърнах и – прекрасно. И заедно отидохме на дансинга и започнахме да танцуваме. Там звучеше тази старомодна музика на Бени Гудман и Томас Дорси, а тя не е много танцувална. И там са още онези плешиви старци, които танцуват бавни танци, на Лорънс Уелк, ние просто не можехме да танцуваме на това и за това се заговорихме и започнахме да се опознаваме един друг. Разменихме си телефоните и започнахме да си звъним и да си говорим, така станахме много добри приятели.
Ebony: Значи ли това, че Брук замени Татум в качеството на специален приятел?
Майкъл: Татум, винаги ми звъни и се надявам да прочете това интервю, защото съм длъжен да и се извиня, че не винаги мога да отговоря на обажданията и. Но тя все още ми е скъп приятел.
Ebony: И Татум и Брук са прекрасни актриси. Ти много добре игра в "The WIZ". Какво е бъдещето ти в киното?
Майкъл: Много съм увлечен по тези неща, които искам да направя и това, което искам да направя в киното е сред тях. Просто съм нетърпелив. След "The WIZ", получих невероятни предложения, неща, които са още в процес на създаване.
Ebony: Ти веднъж каза, че ще много внимателно ще избираш следваща роля, защото не би искал да играеш едно и също. Каза, че след "The WIZ", някои хора все още те наричат „Плашилото”, заради персонажа, който изигра.
Майкъл: каквато и роля да изиграеш, хората ще я свържат със собствената ти личност. Но това е игра. Ти се въплъщаваш в друг човек. Между другото, не бих искал това да го наричам „игра”, защото не обичам много актьорите и актьорската игра.
Ebony: Моля те, обясни.
Майкъл: Аз не смятам, че актьорската игра, трябва да е игра. Игра е, ако играеш, ако имитираш реалност. А си длъжен да създаваш реалност. Това трябва да се нарича вяра. Разбирате ли, аз винаги съм бил против това, когато съм мислил за актьорска игра. Не искам да видя актьора. Искам да видя, този в когото вярва. Не искам да видя, как се имитира истина. Искам да видя човека, който вярва в тази истина. Тогава това е истинско. Аз искам да видя човека, който вярва в тази истина...Тогава ще можеш да докоснеш аудиторията.
Ebony: Какво би искал да те попитат, но никой не те пита?
Майкъл: Това е хубав въпрос. Може би за децата или за написването на песни, или за това, за което току що говорих...Света и мислите на хората, няма да станат по-добри, ако някой вмъква неправилни неща в стиховете и говори неправилни неща от сцената и всякакви такива. Това е много важно и мисля, че това може да обърка много хора, защото артиста може много да направи в кариерата си, да промени целия свят с това, което мисли и прави. Хората биха го чули по-добре отколкото президента или друг политик. Трябва да са внимателни. Те могат да променят образът за живота на хората с това, което правят и мислят. За това е така важно да даряват хората с любов и за това обичам, това, което правя....Когато Марвин Гей е пуснал албума ” What's Going On”, страшно много хора чернокожи и бели, но основно чернокожи са научили нещо. „Събудете се! Какво става? Събудете се!”. Тоест, те, които не гледат новини, не четат вестници и не разбират цялата дълбочина на хуманизма. Какво става? Събудете се!
Ebony: Имаше няколко кампании против така наречените „грозни стихове” в песните на някои музикални групи. Ти имаш ли някакви съображения относно тези групи и стихове?
Майкъл: Понякога те отиват твърде далеч. Нищо не оставят на въображението. Ако аз излезна на сцената гол – никакво въображение. Не бих им позволил да си представят как изглеждам без дрехи. Така че разбирате, някои го правят твърде....Длъжни сме да оставяме на хората нещо за въображението. А някои отиват твърде далеч. Смятам това за много важно – да давате правилен пример, защото вас ви гледат много деца.
Най-продуктивната година в неговата изпълнителска кариера е към края си, а неговия талант му помогна да заработи 100 милиона долара, но Майкъл не се задоволява с това да почива на лаври или на доходите си. Той гледа в бъдещето направляван от две изказвания, които направи сам. „Интересувам се да си проправя собствен път, а не да вървя по отъпканите пътеки и това искам да правя в живота си с всичко с което се занимавам.”- ми каза Майкъл в своето интервю от 13 юли 1979г. Другото изказване той направи играейки ролята на „Плашилото” в "The WIZ", филмът в който той се снима, заедно с добрата си приятелка -Даяна Рос. В сцената, почти в края на филма, Майкъл произнася тези думи от името на персонажа. Плашилото: „Успех, слава, богатство – това са илюзии. Всичко, което е истинско – това е приятелството споделяно от двама души.”
Това са мисли на този Майкъл Джексън, когото никой не познава.
тука някъде искам да ти благодаря за това което правиш.
