Home
Радио Интервю с Дийн Колинс- 1984г.
ДК: Майкъл, говорят, че много обичаш животните, това истина ли е?
MJ: Това е самата истина. Когато ние ходехме на турне в миналото, бяхме в различни страни, различни държави и съм бил в различни зоопаркове по целият свят, виждал съм различни животни. Обичам да общувам с тях, с тях ми е по-лесно отколкото....
ДК: Отколкото с хората?
MJ: Да.
ДК: А вярно ли е, че в дома си имаш зоопарк?
MJ: Е, не бих казал чак зоопарк, имам няколко животни и продължавам да събирам.
ДК: Какви са тези животни?
MJ: Какво имам ли? Е, имам лама, това е много красиво животно, високо е колкото мен и е родом от Перу, Южна Америка. Да. ( Смее се) Той живееше в цирка, казва се Луи и е много мил, обича хората и прави всякакви номера. Имам муфлон, той изглежда точно, като овца, много хора мислят, че е овца, но не е така. Той също е живял в цирка, те са израснали заедно. Казва се Мистър Типс. Имам и почти шест футова боа-констриктор, който се казва Мускул и го взимам с мен в студиото. Даяна Рос видя веднъж, как си сменя кожата, как я сваля,знаете. Беше страхотно. Тя много се страхуваше от него, но после започна да и харесва. И....
ДК: Тя пипа ли го?
MJ: Да.
ДК: Вярно ли?
MJ: Да. Имам също и два елена ,които се казват Принц и Принцеса. Те са много мили, северноамерикански белоопашати елени. И...Отгледах ги от малки със шишета мляко. Те са много мили. Имам и няколко различни видове птици и всякакви такива...
ДК: Имаш ли любимци?
MJ: Любими животни ли? Ммм...възможно е да са Луи и Принца с Принцесата.
ДК: Добре. Смятан си за изпълнител номер едно на планетата. В какво е твоята тайна, Майкъл?
MJ: Ммм...Просто...да обичаш това, което правиш, да говориш със сърцето си, да бъдеш честен. (Смее се) Не мога да ви назова специална формула за това, това просто...искам да направя нещо извънредно, нали знаеш и го правя. (Смее се)
ДК: И аз смятам, че да обичаш работата си е много важно.
MJ: О, да, много е важно. Имам предвид...нищо не може да се сравни с написването на песен, която много харесваш, като "Billie Jean”, "Beat it”, "Starting something”, такива неща. Чувстваш се сякаш си получил велика награда, знаете, когато ги създаваш. Аз много сериозно работих над тях.
ДК: Мисля, че говориш за честност, но не само за честност в ежедневието, а за честност в музиката, за истинският израз на себе си, когато правиш албум.
MJ: Да.
ДК: Твоите слушатели, чакат нещо ново и завладяващо всеки път, когато пускаш албум. С времето става ли по-трудно или е по-лесно да съответстваш на тези стандарти?
MJ: Става по-трудно. Защото не е важно какво правиш, ти се сравняваш с предишната си работа и всички очакват нещо повече, също като в киното. Когато отиваш да гледаш „Междузвездни войни”, очакваш повече от „Империята отвръща на удара” и от „Джедая”, също очакваш повече...Винаги се стремиш да надскочиш себе си. Същото е, като с Bee Gees и тяхната "Saturday Night Fever”, когато по-късно излезе "Spirits Having Flown”, много е трудно, знаете...Но аз вярвам в това, че може да се направи по-добре. Ти растеш и си длъжен да ставаш по-добър. Именно така – аз ставам по-възрастен и ставам по-добър.
ДК: Стараеш се да надскочиш себе си в своите албуми – доколко това е уморително морално и физически?
MJ: Не, това не е изпитание. Това е забавно. То е като голяма, е, не бих го нарекъл „игра”, но е това...Изпитвам огромно удоволствие, да го правя. Да работиш това, което обичаш да правиш – ето това е истинското удоволствие. Много хора ненавиждат работата си, казват, че е ужасна, а аз получавам пари за това, което обичам да правя и това е страхотно, прекарвам си времето страхотно.
ДК: Ти твърдиш, че се чувстваш много по-удобно, когато си на сцената, отколкото на всяко друго място. Какво правиш щом слезеш от сцената?
MJ: Мечтая за сцената. (Смее се) Играя си с моите животни, такива неща...Аз не излизам никъде. Няма да ме видите в дискотека или нощен клуб, тоест, там е много весело, ако на вас това ви харесва, но когато аз отивам някъде, това се превръща в работа вместо удоволствие. Те обявяват по високоговорителя, че съм там, пускат моята музика и започвам да давам автографи, и...
ДК: И ти си отново на сцената.
MJ: Ми, да. Не мога просто да се забавлявам. Било е и да се маскирам, правя нещо такова, но и то не сработва. Знаете,че всичко това е нормално, не съм против. (Смее се)
ДК: Аз за да се отпусна чета или слушам любима музика. Да тебе това са животните, както сам каза, но има ли и още нещо?
MJ: Да, животните. Или общуването с деца,които много обичам, обичам децата. Играя с тях, плувам или нещо от сорта...
ДК: Ти си в музикалният бизнес от пет-шест годишен. Как мислиш, какъв ли би бил животът ти, ако нямаше таланта да пееш?
MJ: (Пауза) Господи, аз дори не мога да си представя това...Аз...нямам понятие. Какво бих правил...Това изглежда е единственото правилно, аз съм тук за да правя това, и...ммм...това е съдържанието на живота ми – да правя това, което правя и влагам цялата си душа в него. Правя всичко, което мога, защото обичам хората и обичам да ги правя щастливи. Нищо не може да се сравни с това, когато твоята плоча става номер едно – не заради суетата, аз мразя суетата – но знам, че хората я купуват, тя им се харесва, носи им радост, това е така прекрасно. И съм благодарен на всички тези хора, които....Искам да кажа, че мога да направя прекрасна музика, но тя включва участието на повече хора, занимаващи се с турнета, диджеи, продуценти, различни хора, които са се постарали за това и аз съм благодарен.
ДК: Ти би ли могъл да кажеш, че Майкъл Джаксън на 60 години, все още ще е на сцената?
MJ: (Пауза, после неуверено) Да...Може би ще пиша за филми, възможно е да бъда режисьор, нещо такова, но все още ще работя. Или ще съм зад сцена – да помагам на други хора да се развиват, да им показвам посоката в която да се движат.
ДК: Във връзка с твоите успехи в шоу бизнеса, ти си казвал, че си изгубил личния си живот. Какво правиш, когато ти се приисква да излезеш някъде? Или изобщо не излизаш? Всички тези хора, които те снимат, молят за автографи – намери ли начин да се справиш с това, за да запазиш личния си живот извън дома?
MJ: Ммм...Най-добрия личен живот е вътре в нас, това е да си независим у дома, защото всичко, което искам да правя е тук. Тук мога да правя всичко, което поискам. Тук съм свободен. Когато излизам някъде, това е....това е нещо, което винаги е свързано с много автографи, хора...Но аз не съм против да давам автографи, весело е, това е...Е, знаете, част от моята работа, от това, което правя.
ДК: Ти не мислиш ли за това, да се отдръпнеш за няколко години или година само, да живееш за себе си, да дадеш възможност за малко време без Майкъл Джаксън, без плочи, филми или каквото и да било свързано с шоу бизнеса. Би ли могъл да направиш така?
MJ: Не бих могъл така, ако дори само за седмица се отдръпна, бих чувствал, че изоставам от живота. Аз...аз обичам да съм активен, обичам творчеството, постоянно съм зает с някакви песни, с различни идеи, търся това, което ще е интересно в бъдеще, звукът на утрешният ден. Музиката непрекъснато се променя, минута след минута и е много важно да не ставаш „стара шапка” – вие знаете този израз.
ДК: Да. Но твоите записи, тези, които вече се счетат за класика, те някога ще станат ли „стара шапка”?
MJ: Не, защото според мен, великите мелодии не остаряват. Най-важното нещо – това е хубавата мелодия, както в някои от старите песни на „Motown”, песните на Бийтълс, те просто са феноменални и никога не остаряват. Но звука на тази музика може да остарее, звукът на инструментите. През шейсетте е имало много електро китари, акустични китари, а сега всичко се прави на компютър и синтезаторния звук напълно зае тяхното място. Звукът сега е друг, но мелодията остава, дори ако музиката се променя.
ДК: Да, разбирам за какво говориш. Ти каза, че обичаш децата и с радост говориш за тях. Не се ли каниш да се ожениш? И може би да имаш деца? Какво ще кажете за това?
MJ: Понятие си нямам. (Смее се) Понятие нямам, ок?
ДК: Добре. Ами, още не е късно. В "TV Special” ти каза, че искаш да направиш нещо за телевизията.
MJ: Ммм...За сега нищо...Имам всякакви предложения да правя специални филми, мой собствен сериал, „пилоти” към мулти сериал, всякакви такива неща и се каня в момента да участвам в създаването на кино филм. Това много ме интересува.
ДК: Какъв филм?
MJ: Това е нещо специално, завладяващо...Нещо такова, каквото зрителите до сега не са виждали. Подобно на това, което бяха „Междузвездни войни” за цялата кино индустрия – съвършено различен поглед, съвършено нов подход, към създаването на филм. Същества, които се движат, космос...Това е движение в съвсем нова посока.
ДК: „Междузвездни войни”, един от любимите ти филми ли е?
MJ: Да. И „Извънземното”.
ДК: „Извънземното”?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Добре. И Ти, позвъни на Майкъл. (Има предвид фразата на извънземното от филма, което повтаря „ И Ти се обажда в къщи”, мечтаейки да се свържи със своята планета).
MJ: Да. (Смее се) Смятам, че Стивън Спилбърг е незаменим човек.
ДК: Твоето творчество се разпространява върху всички аспекти на живота ти, ти правиш музика за бъдещето, наистина гледаш в бъдещето, правиш планове и дори в киното искаш да направиш нещо, което не е било. Опитвам се да си представя за филма, какъв би бил – не знам. Не би ли могъл нещо да разкажеш нещо първо на мен за този филм?
MJ: Много бих искал да го направя. Предложиха ми много сценарии от момента в който се снимах в "The WIZ”, различни сценарии. А знаете, че в кинематографията е много важно да направите правилния избор, да избереш това, което ти подхожда, и....На мен много ми харесва да изненадвам публиката, да правя нещо, което никой не е очаквал, и има няколко проекта от които се интересувам, но за сега не мога да разказвам за тях, защото ми се иска отново да изненадам хората. (Смее се)
ДК: Е, съвсем, съвсем малко ми позволи да погледна, само с едното око.
MJ: Това ще бъде...проект за бъдещето и...нещо много особено, това е всичко, което мога да кажа.
ДК: Добре. Значи за Майкъл Джаксън главното е да продължава да прави, нещо особено.
MJ: Да.
ДК: Ти каза, че "Eagles” е твоята любима група. Вярно ли е, че техния „Хотел Калифорния” ти е дал вдъхновение за твоята "Heartbreak Hotel” или „Трилър”?
MJ: Не, "Heartbreak Hotel”, даде идея на Rod Temperton за „Трилър”, той ми разказа, колко му харесва "Heartbreak Hotel”, с всичките тия звукове, шумове, спец ефекти. Аз се стараех да направя крачка в бъдещето, правейки "Heartbreak Hotel”, да направя нещо специално. Да изразя драмата с помощта на звуковите ефекти в музиката. И се получи. Сега много хора правят тези неща «Пинк Флойд» или самия Rod Temperton с „Трилър”. И още много хора използват тези звукове в записите, разни спец ефекти и това е хубаво.
ДК: Тоест, това е било нещо, като „пилот”, като прототип на това, което се случва сега.
MJ: Да.
ДК: Ще се състои ли турнето на The Jacksons заедно с Джърмейн и Джанет?
MJ: Е, ние...Възможно е, някъде тази есен...Ние още нищо не сме определили, в нищо не сме уверени. Колкото се отнася до Джанет и Дърмейн, още не сме говорили за това. За Джърмейн имаше разговор, но това ще бъде изненада, ако всичко се получи, още не бива да казвам „да” или „не”, защото понякога той е непредсказуем. Той може да каже: „Реших да отида да си почина някъде”, защото той....(Смее се) Той много бързо премисля. Последния път чух, че ще пътува към остров, който се кани да купи, а той замина на друго място, тъй че той през цялото време премисля и аз не мога да отговоря за него.
ДК: Всички тези награди, златни и платинени плочи до този момент, вълнуват и вдъхновяват ли Майкъл Джаксън да продължи да работи?
MJ: Да, това винаги ме вълнува, златните и платинени плочи, важното е да не го приемам твърде сериозно, и...не...да не се вторачвам в миналото. Може да затънеш в своите...своите достижения и вместо да продължиш да вършиш добра работа, да мислиш за вече направеното...В това лесно можеш да се изгубиш. И понякога, моите записи стават златни и платинени, но аз се старая да не възприемам твърде сериозно това, защото има още толкова много, което съм длъжен да направя и не мога да забравя това.
ДК: Но колко е трудно да се забрави това, че си супер звезда? Та твоето име е в устата на всички, всички те познават, както и сам каза не можеш да излезеш никъде и всички познават Майкъл Джаксън. Трудно ли е да не се приемаш на сериозно?
MJ: Ммм...Не, това е просто за мен, защото за много от нещата не се замислям...Аз...в повечето време виждам себе си...такъв, както вие, като хората в тази стая, аз съм същия човек, както и вие, с нищо не съм по-добър отколкото вие. Може да имам определен талант в изкуството да напишеш песен , в танците, във всичко това, което касае шоу бизнеса, но като човек съм същия, като вас.
ДК: Като всички?
MJ: Да. За мен е неправилно да мисля, че съм по-добър от вас или да съм самовлюбен „да ходя по въздуха”, защото има много хора в моята работа, които се държат така и много от тези хора, те...те се провалят. Това е истина, защото те започват да се отнасят лошо с хората до тях, забравят от къде са дошли, забравят тези, които им помагат да станат това, което са. А това е много важно, за това аз съм благодарен на всички, благодаря на всеки.
ДК: На практика ти се защитаваш от провал, стараейки се да бъдеш обикновен човек.
MJ: Да. Аз не вярвам в провала. Дори не мисля за това. Тази дума дори не съществува в моят речник – провал. Не вярвам в това.
ДК: Това част от твоето възпитание ли е – да бъдеш целеустремен, да не вярваш, дори да не произнасяш думата „провал”? На това майка ти и баща ти ли те научиха?
MJ: Те ме научиха на много, моите баща и майка. Как да работа, да бъда решителен, да правя това и онова. Но това е просто онова в което вярвам.
ДК: Добре. Ние казахме, че ти си от пет-шест годишен в шоу бизнеса. Не ти ли се иска понякога да се върнеш в детството, за да те третират различно? Защото ти като цяло си пропуснал своето детство и не ти ли се струва, че те бутнаха в света на възрастните?
MJ: Ммм...(Пауза) Е, това беше не както при другите – да стоиш на сцена, да пътуваш на турнета...Това не прилича на обикновеният детски живот. То наистина е друго, имам предвид...Харесваше ми да правя това, защото нямах родители- артисти, които ме насилваха да правя това...Ако беше така, навярно вече щях да съм свършил с предозиране или нещо подобно...(Смее се) Но на мен това ми харесваше, обичам го, нищо не може да се сравни с това да стоиш на сцената, това не се описва с думи, когато светлината падне върху теб, чувстваш определено настроение и...аз просто не обичам да си тръгвам от сцената. (Смее се)
ДК: И можеш 24 часа да стоиш на сцената?
MJ: Да.
ДК: И не би съжалявал за....
MJ: Нито за минута. Нито за минута.
ДК: Ти беше поканен за ролята на Питър Пан. Как вървят нещата по проекта на този филм?
MJ: Той в момента е в развитие. Заинтересован съм към този проект. Няколко човека ми предложиха да направя филм. Аз още не съм казал „ да” и още не съм видял сценария, така, че те продължават работа, а аз продължавам да чакам.
ДК: Добре. Но ти ще ми кажеш, нали?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Аз те считам за настоящ гений на черната музика. Каквото и да е било, сега ти представяш себе си с нещо много по-голямо. Трудно ли ти е със своите изпълнения да се обръщаш едновременно към черната и бялата аудитория? Искам да кажа, замисляш ли се изобщо по този въпрос?
MJ: Не. Аз...аз не мисля за цветовете и расите. Не мисля, когато пиша песен „тази е за чернокожи, а тази за бели”. Просто ги пиша и ги пускам. На мен ми влияе, това, което чувам. От момента, когато бях малък до този момент. Това е общото влияние на цялата музика с която съм израснал. И не мисля за цветовете на кожата, защото не вярвам в това. Наистина не вярвам.
ДК: Значи казваш, че музиката е „отвъд цветовете”?
MJ: Да, тя е отвъд цветовете, тя е за всички. За целия свят...за обща радост.
ДК: Майкъл, като изпълнител и супер звезда ти винаги си в центъра на вниманието. Трудно ли е да останеш чернокож – не на музикално ниво, а на личното ниво на Майкъл Джаксън, трудно ли е да поглеждаш назад и да помниш корените си?
MJ: Не, изобщо не е трудно. Достатъчно е да се погледна в огледалото. Това е всичко, което трябва да направя. Или да погледна ръцете си.
ДК: Добре. Ако в момента имаш възможност да кажеш нещо, което искаш да кажеш на своите фенове, какво би им казал?
MJ: Бих искал да им кажа...Всичко, което мога да кажа е – благодаря ви и аз ви обичам.
Това беше Майкъл Джаксън и вие слушахте.............
ДК: Майкъл, говорят, че много обичаш животните, това истина ли е?
MJ: Това е самата истина. Когато ние ходехме на турне в миналото, бяхме в различни страни, различни държави и съм бил в различни зоопаркове по целият свят, виждал съм различни животни. Обичам да общувам с тях, с тях ми е по-лесно отколкото....
ДК: Отколкото с хората?
MJ: Да.
ДК: А вярно ли е, че в дома си имаш зоопарк?
MJ: Е, не бих казал чак зоопарк, имам няколко животни и продължавам да събирам.
ДК: Какви са тези животни?
MJ: Какво имам ли? Е, имам лама, това е много красиво животно, високо е колкото мен и е родом от Перу, Южна Америка. Да. ( Смее се) Той живееше в цирка, казва се Луи и е много мил, обича хората и прави всякакви номера. Имам муфлон, той изглежда точно, като овца, много хора мислят, че е овца, но не е така. Той също е живял в цирка, те са израснали заедно. Казва се Мистър Типс. Имам и почти шест футова боа-констриктор, който се казва Мускул и го взимам с мен в студиото. Даяна Рос видя веднъж, как си сменя кожата, как я сваля,знаете. Беше страхотно. Тя много се страхуваше от него, но после започна да и харесва. И....
ДК: Тя пипа ли го?
MJ: Да.
ДК: Вярно ли?
MJ: Да. Имам също и два елена ,които се казват Принц и Принцеса. Те са много мили, северноамерикански белоопашати елени. И...Отгледах ги от малки със шишета мляко. Те са много мили. Имам и няколко различни видове птици и всякакви такива...
ДК: Имаш ли любимци?
MJ: Любими животни ли? Ммм...възможно е да са Луи и Принца с Принцесата.
ДК: Добре. Смятан си за изпълнител номер едно на планетата. В какво е твоята тайна, Майкъл?
MJ: Ммм...Просто...да обичаш това, което правиш, да говориш със сърцето си, да бъдеш честен. (Смее се) Не мога да ви назова специална формула за това, това просто...искам да направя нещо извънредно, нали знаеш и го правя. (Смее се)
ДК: И аз смятам, че да обичаш работата си е много важно.
MJ: О, да, много е важно. Имам предвид...нищо не може да се сравни с написването на песен, която много харесваш, като "Billie Jean”, "Beat it”, "Starting something”, такива неща. Чувстваш се сякаш си получил велика награда, знаете, когато ги създаваш. Аз много сериозно работих над тях.
ДК: Мисля, че говориш за честност, но не само за честност в ежедневието, а за честност в музиката, за истинският израз на себе си, когато правиш албум.
MJ: Да.
ДК: Твоите слушатели, чакат нещо ново и завладяващо всеки път, когато пускаш албум. С времето става ли по-трудно или е по-лесно да съответстваш на тези стандарти?
MJ: Става по-трудно. Защото не е важно какво правиш, ти се сравняваш с предишната си работа и всички очакват нещо повече, също като в киното. Когато отиваш да гледаш „Междузвездни войни”, очакваш повече от „Империята отвръща на удара” и от „Джедая”, също очакваш повече...Винаги се стремиш да надскочиш себе си. Същото е, като с Bee Gees и тяхната "Saturday Night Fever”, когато по-късно излезе "Spirits Having Flown”, много е трудно, знаете...Но аз вярвам в това, че може да се направи по-добре. Ти растеш и си длъжен да ставаш по-добър. Именно така – аз ставам по-възрастен и ставам по-добър.
ДК: Стараеш се да надскочиш себе си в своите албуми – доколко това е уморително морално и физически?
MJ: Не, това не е изпитание. Това е забавно. То е като голяма, е, не бих го нарекъл „игра”, но е това...Изпитвам огромно удоволствие, да го правя. Да работиш това, което обичаш да правиш – ето това е истинското удоволствие. Много хора ненавиждат работата си, казват, че е ужасна, а аз получавам пари за това, което обичам да правя и това е страхотно, прекарвам си времето страхотно.
ДК: Ти твърдиш, че се чувстваш много по-удобно, когато си на сцената, отколкото на всяко друго място. Какво правиш щом слезеш от сцената?
MJ: Мечтая за сцената. (Смее се) Играя си с моите животни, такива неща...Аз не излизам никъде. Няма да ме видите в дискотека или нощен клуб, тоест, там е много весело, ако на вас това ви харесва, но когато аз отивам някъде, това се превръща в работа вместо удоволствие. Те обявяват по високоговорителя, че съм там, пускат моята музика и започвам да давам автографи, и...
ДК: И ти си отново на сцената.
MJ: Ми, да. Не мога просто да се забавлявам. Било е и да се маскирам, правя нещо такова, но и то не сработва. Знаете,че всичко това е нормално, не съм против. (Смее се)
ДК: Аз за да се отпусна чета или слушам любима музика. Да тебе това са животните, както сам каза, но има ли и още нещо?
MJ: Да, животните. Или общуването с деца,които много обичам, обичам децата. Играя с тях, плувам или нещо от сорта...
ДК: Ти си в музикалният бизнес от пет-шест годишен. Как мислиш, какъв ли би бил животът ти, ако нямаше таланта да пееш?
MJ: (Пауза) Господи, аз дори не мога да си представя това...Аз...нямам понятие. Какво бих правил...Това изглежда е единственото правилно, аз съм тук за да правя това, и...ммм...това е съдържанието на живота ми – да правя това, което правя и влагам цялата си душа в него. Правя всичко, което мога, защото обичам хората и обичам да ги правя щастливи. Нищо не може да се сравни с това, когато твоята плоча става номер едно – не заради суетата, аз мразя суетата – но знам, че хората я купуват, тя им се харесва, носи им радост, това е така прекрасно. И съм благодарен на всички тези хора, които....Искам да кажа, че мога да направя прекрасна музика, но тя включва участието на повече хора, занимаващи се с турнета, диджеи, продуценти, различни хора, които са се постарали за това и аз съм благодарен.
ДК: Ти би ли могъл да кажеш, че Майкъл Джаксън на 60 години, все още ще е на сцената?
MJ: (Пауза, после неуверено) Да...Може би ще пиша за филми, възможно е да бъда режисьор, нещо такова, но все още ще работя. Или ще съм зад сцена – да помагам на други хора да се развиват, да им показвам посоката в която да се движат.
ДК: Във връзка с твоите успехи в шоу бизнеса, ти си казвал, че си изгубил личния си живот. Какво правиш, когато ти се приисква да излезеш някъде? Или изобщо не излизаш? Всички тези хора, които те снимат, молят за автографи – намери ли начин да се справиш с това, за да запазиш личния си живот извън дома?
MJ: Ммм...Най-добрия личен живот е вътре в нас, това е да си независим у дома, защото всичко, което искам да правя е тук. Тук мога да правя всичко, което поискам. Тук съм свободен. Когато излизам някъде, това е....това е нещо, което винаги е свързано с много автографи, хора...Но аз не съм против да давам автографи, весело е, това е...Е, знаете, част от моята работа, от това, което правя.
ДК: Ти не мислиш ли за това, да се отдръпнеш за няколко години или година само, да живееш за себе си, да дадеш възможност за малко време без Майкъл Джаксън, без плочи, филми или каквото и да било свързано с шоу бизнеса. Би ли могъл да направиш така?
MJ: Не бих могъл така, ако дори само за седмица се отдръпна, бих чувствал, че изоставам от живота. Аз...аз обичам да съм активен, обичам творчеството, постоянно съм зает с някакви песни, с различни идеи, търся това, което ще е интересно в бъдеще, звукът на утрешният ден. Музиката непрекъснато се променя, минута след минута и е много важно да не ставаш „стара шапка” – вие знаете този израз.
ДК: Да. Но твоите записи, тези, които вече се счетат за класика, те някога ще станат ли „стара шапка”?
MJ: Не, защото според мен, великите мелодии не остаряват. Най-важното нещо – това е хубавата мелодия, както в някои от старите песни на „Motown”, песните на Бийтълс, те просто са феноменални и никога не остаряват. Но звука на тази музика може да остарее, звукът на инструментите. През шейсетте е имало много електро китари, акустични китари, а сега всичко се прави на компютър и синтезаторния звук напълно зае тяхното място. Звукът сега е друг, но мелодията остава, дори ако музиката се променя.
ДК: Да, разбирам за какво говориш. Ти каза, че обичаш децата и с радост говориш за тях. Не се ли каниш да се ожениш? И може би да имаш деца? Какво ще кажете за това?
MJ: Понятие си нямам. (Смее се) Понятие нямам, ок?
ДК: Добре. Ами, още не е късно. В "TV Special” ти каза, че искаш да направиш нещо за телевизията.
MJ: Ммм...За сега нищо...Имам всякакви предложения да правя специални филми, мой собствен сериал, „пилоти” към мулти сериал, всякакви такива неща и се каня в момента да участвам в създаването на кино филм. Това много ме интересува.
ДК: Какъв филм?
MJ: Това е нещо специално, завладяващо...Нещо такова, каквото зрителите до сега не са виждали. Подобно на това, което бяха „Междузвездни войни” за цялата кино индустрия – съвършено различен поглед, съвършено нов подход, към създаването на филм. Същества, които се движат, космос...Това е движение в съвсем нова посока.
ДК: „Междузвездни войни”, един от любимите ти филми ли е?
MJ: Да. И „Извънземното”.
ДК: „Извънземното”?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Добре. И Ти, позвъни на Майкъл. (Има предвид фразата на извънземното от филма, което повтаря „ И Ти се обажда в къщи”, мечтаейки да се свържи със своята планета).
MJ: Да. (Смее се) Смятам, че Стивън Спилбърг е незаменим човек.
ДК: Твоето творчество се разпространява върху всички аспекти на живота ти, ти правиш музика за бъдещето, наистина гледаш в бъдещето, правиш планове и дори в киното искаш да направиш нещо, което не е било. Опитвам се да си представя за филма, какъв би бил – не знам. Не би ли могъл нещо да разкажеш нещо първо на мен за този филм?
MJ: Много бих искал да го направя. Предложиха ми много сценарии от момента в който се снимах в "The WIZ”, различни сценарии. А знаете, че в кинематографията е много важно да направите правилния избор, да избереш това, което ти подхожда, и....На мен много ми харесва да изненадвам публиката, да правя нещо, което никой не е очаквал, и има няколко проекта от които се интересувам, но за сега не мога да разказвам за тях, защото ми се иска отново да изненадам хората. (Смее се)
ДК: Е, съвсем, съвсем малко ми позволи да погледна, само с едното око.
MJ: Това ще бъде...проект за бъдещето и...нещо много особено, това е всичко, което мога да кажа.
ДК: Добре. Значи за Майкъл Джаксън главното е да продължава да прави, нещо особено.
MJ: Да.
ДК: Ти каза, че "Eagles” е твоята любима група. Вярно ли е, че техния „Хотел Калифорния” ти е дал вдъхновение за твоята "Heartbreak Hotel” или „Трилър”?
MJ: Не, "Heartbreak Hotel”, даде идея на Rod Temperton за „Трилър”, той ми разказа, колко му харесва "Heartbreak Hotel”, с всичките тия звукове, шумове, спец ефекти. Аз се стараех да направя крачка в бъдещето, правейки "Heartbreak Hotel”, да направя нещо специално. Да изразя драмата с помощта на звуковите ефекти в музиката. И се получи. Сега много хора правят тези неща «Пинк Флойд» или самия Rod Temperton с „Трилър”. И още много хора използват тези звукове в записите, разни спец ефекти и това е хубаво.
ДК: Тоест, това е било нещо, като „пилот”, като прототип на това, което се случва сега.
MJ: Да.
ДК: Ще се състои ли турнето на The Jacksons заедно с Джърмейн и Джанет?
MJ: Е, ние...Възможно е, някъде тази есен...Ние още нищо не сме определили, в нищо не сме уверени. Колкото се отнася до Джанет и Дърмейн, още не сме говорили за това. За Джърмейн имаше разговор, но това ще бъде изненада, ако всичко се получи, още не бива да казвам „да” или „не”, защото понякога той е непредсказуем. Той може да каже: „Реших да отида да си почина някъде”, защото той....(Смее се) Той много бързо премисля. Последния път чух, че ще пътува към остров, който се кани да купи, а той замина на друго място, тъй че той през цялото време премисля и аз не мога да отговоря за него.
ДК: Всички тези награди, златни и платинени плочи до този момент, вълнуват и вдъхновяват ли Майкъл Джаксън да продължи да работи?
MJ: Да, това винаги ме вълнува, златните и платинени плочи, важното е да не го приемам твърде сериозно, и...не...да не се вторачвам в миналото. Може да затънеш в своите...своите достижения и вместо да продължиш да вършиш добра работа, да мислиш за вече направеното...В това лесно можеш да се изгубиш. И понякога, моите записи стават златни и платинени, но аз се старая да не възприемам твърде сериозно това, защото има още толкова много, което съм длъжен да направя и не мога да забравя това.
ДК: Но колко е трудно да се забрави това, че си супер звезда? Та твоето име е в устата на всички, всички те познават, както и сам каза не можеш да излезеш никъде и всички познават Майкъл Джаксън. Трудно ли е да не се приемаш на сериозно?
MJ: Ммм...Не, това е просто за мен, защото за много от нещата не се замислям...Аз...в повечето време виждам себе си...такъв, както вие, като хората в тази стая, аз съм същия човек, както и вие, с нищо не съм по-добър отколкото вие. Може да имам определен талант в изкуството да напишеш песен , в танците, във всичко това, което касае шоу бизнеса, но като човек съм същия, като вас.
ДК: Като всички?
MJ: Да. За мен е неправилно да мисля, че съм по-добър от вас или да съм самовлюбен „да ходя по въздуха”, защото има много хора в моята работа, които се държат така и много от тези хора, те...те се провалят. Това е истина, защото те започват да се отнасят лошо с хората до тях, забравят от къде са дошли, забравят тези, които им помагат да станат това, което са. А това е много важно, за това аз съм благодарен на всички, благодаря на всеки.
ДК: На практика ти се защитаваш от провал, стараейки се да бъдеш обикновен човек.
MJ: Да. Аз не вярвам в провала. Дори не мисля за това. Тази дума дори не съществува в моят речник – провал. Не вярвам в това.
ДК: Това част от твоето възпитание ли е – да бъдеш целеустремен, да не вярваш, дори да не произнасяш думата „провал”? На това майка ти и баща ти ли те научиха?
MJ: Те ме научиха на много, моите баща и майка. Как да работа, да бъда решителен, да правя това и онова. Но това е просто онова в което вярвам.
ДК: Добре. Ние казахме, че ти си от пет-шест годишен в шоу бизнеса. Не ти ли се иска понякога да се върнеш в детството, за да те третират различно? Защото ти като цяло си пропуснал своето детство и не ти ли се струва, че те бутнаха в света на възрастните?
MJ: Ммм...(Пауза) Е, това беше не както при другите – да стоиш на сцена, да пътуваш на турнета...Това не прилича на обикновеният детски живот. То наистина е друго, имам предвид...Харесваше ми да правя това, защото нямах родители- артисти, които ме насилваха да правя това...Ако беше така, навярно вече щях да съм свършил с предозиране или нещо подобно...(Смее се) Но на мен това ми харесваше, обичам го, нищо не може да се сравни с това да стоиш на сцената, това не се описва с думи, когато светлината падне върху теб, чувстваш определено настроение и...аз просто не обичам да си тръгвам от сцената. (Смее се)
ДК: И можеш 24 часа да стоиш на сцената?
MJ: Да.
ДК: И не би съжалявал за....
MJ: Нито за минута. Нито за минута.
ДК: Ти беше поканен за ролята на Питър Пан. Как вървят нещата по проекта на този филм?
MJ: Той в момента е в развитие. Заинтересован съм към този проект. Няколко човека ми предложиха да направя филм. Аз още не съм казал „ да” и още не съм видял сценария, така, че те продължават работа, а аз продължавам да чакам.
ДК: Добре. Но ти ще ми кажеш, нали?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Аз те считам за настоящ гений на черната музика. Каквото и да е било, сега ти представяш себе си с нещо много по-голямо. Трудно ли ти е със своите изпълнения да се обръщаш едновременно към черната и бялата аудитория? Искам да кажа, замисляш ли се изобщо по този въпрос?
MJ: Не. Аз...аз не мисля за цветовете и расите. Не мисля, когато пиша песен „тази е за чернокожи, а тази за бели”. Просто ги пиша и ги пускам. На мен ми влияе, това, което чувам. От момента, когато бях малък до този момент. Това е общото влияние на цялата музика с която съм израснал. И не мисля за цветовете на кожата, защото не вярвам в това. Наистина не вярвам.
ДК: Значи казваш, че музиката е „отвъд цветовете”?
MJ: Да, тя е отвъд цветовете, тя е за всички. За целия свят...за обща радост.
ДК: Майкъл, като изпълнител и супер звезда ти винаги си в центъра на вниманието. Трудно ли е да останеш чернокож – не на музикално ниво, а на личното ниво на Майкъл Джаксън, трудно ли е да поглеждаш назад и да помниш корените си?
MJ: Не, изобщо не е трудно. Достатъчно е да се погледна в огледалото. Това е всичко, което трябва да направя. Или да погледна ръцете си.
ДК: Добре. Ако в момента имаш възможност да кажеш нещо, което искаш да кажеш на своите фенове, какво би им казал?
MJ: Бих искал да им кажа...Всичко, което мога да кажа е – благодаря ви и аз ви обичам.
Това беше Майкъл Джаксън и вие слушахте.............
