Списание TV GUIDE от ноември 2001г

Списание TV GUIDE от ноември 2001г
Мъжът в огледалото
Автори: Мери Мърфи и Дженифър Греъм

Ако сте били в шоу бизнеса 35 години и ако сте били в по-голямата част от това време легенда – вие знаете как да направите впечатление с появата си. В крайна сметка и Майкъл Джексън знае как да направи това.
За краля на поп музиката не може да се каже, че той просто пристига някъде и неговата поява в шикозните апартаменти на някой хотел в Бевърли Хилз не е изключение. Той закъснява с два часа. Преди него влиза бодигарда му, който от съображения за сигурност проверява всичко, включително шкафовете и тоалетната, поглежда зад пердетата. После намалява светлината. Когато в крайна сметка вратите се отварят в стаята връхлита не Майкъл Джексън, а две деца: четири годишният Принс , момченце със светли коси и тригодишната Парис, с тъмни къдрици, стигащи до раменете. След тях влиза и баща им.Този образ можете да видите навсякъде – фино лице и очи приличащи на очите на елен, гледат ни от щандовете на всички супермаркети и този образ е уникален. Джексън е слаб, облечен в синя риза във военен стил и в своята запазена марка – скъсени панталони с бели чорапи. Неговият известен нос е скрит зад маска. „Това е превантивно” – казва с тих, но доброжелателен глас – „ против алергия”. Децата играят на пода в краката му, а той разказва за своя живот, вежливо и сдържано с удивително самообладание. Понякога с възмущение говори за пресата, но умее и да се надсмива над себе си и това е невероятно удивителен факт в отношенията с Майкъл Джексън. В някои моменти той се превива от смях при мисълта, че на концертите му жените припадат, като го видят. За своите 43 години, Джексън се намира на кръстопът в своята кариера, искаш колкото се може по-бързо да се превърне от икона на 80-те години в един художник на съвременната поп сцена. Неговите първи крачки по новия път към върха станаха два концерта неотдавна в Медисън Скуеър Гардън, неговата първа публична изява в Америка за последните 20 години. Те бяха монтирани в двучасово телевизионно шоу под името «Michael Jackson: 30th Anniversary Celebration», което ще бъде излъчено във вторник на 13 ноември. Той с вълнение очаква реакциите за своя нов албум “Invincible”. Освен това той направи в качеството си на автор и продуцент песен , подобна на “We Are The World”, която се казва “What More Can I Give”, средствата от нейната продажба ще постъпят във фонд за помощ на жертвите от терористичните атаки от 11 септември. Също така той се появи в малка роля в продължението на филма „ Мъже в черно”, който ще излезе на екран през лятото догодина. И накрая, това е Майкъл Джексън – това е баща и човек, дълбоко привързан към своите деца, своето детство ни направи най-дълбоко впечатление.

TVG: Това телевизионно шоу отбелязва вашата дълга кариера. Помните ли кога за първи път се качихте на сцена?
MJ: Бях на 5 години. На един училищен концерт. Бяхме облечени в черни панталони и бели ризи. Помня как обявиха: „ А сега малкият Майкъл Джексън ще изпее песента „Climb Every Mountain’”. Аплодираха ме най-силно от всички. Когато се върнах на мястото си, баща ми и майка ми плачеха. Те ми казаха: „ Не можем да повярваме, колко красиво пееш”. Това е първия път, който помня.
TVG: Вие рядко правите подобни програми за телевизията.
MJ: Аз много пъти съм отказвал да правя това, защото не обичам да се показвам по телевизията. Неловко ми е. Аз излизам на сцената ,но никога не гледам изпълнението си по рано от година-две след това , защото винаги се разочаровам от това, което съм направил.
TVG: В концертите заснети в това шоу е пълно със звезди. Това е малко вероятно да ви разочарова.
MJ:Второто шоу беше чудесно. Първото направо ужасно, заради технически проблеми и дълги паузи между изпълненията. Беше трудно. На зрителите им се наложи да чакат, и чакат, и чакат.
TVG: Какво чувствате, когато танцувате на сцената?
MJ: Аз съм ритъма. Аз съм палитра. Просто се подчинявам на момента. Така и трябва да бъде, защото ако почнеш да се замисляш ще се провалиш. Същността на изпълнението не е в това, което мислиш, а в това, което чувстваш.
TVG: Планирате ли танца?
MJ: Някои движение, които правим заедно с моите братя. Но когато съм сам на сцената импровизирам. Никога нищо не се планира. Днес във всички танцови школи учат децата да броят, а това е абсолютно неправилно.
TVG: Какво мислите за съвременните поп групи, например, като N’Sync? Те подражават ли ви?
MJ: Струва ми се, че те са много добри изпълнители. Аз добре ги познавам. Понякога се виждаме с тях играем и се смеем. Аз нямам нищо против, че те ми подражават. Това е комплимент. Всеки, който започва, търси някой за образец. За мен това бяха, Джеймс Браун, Сами Дейвис младши, Джаки Уилсън, Фред Астер, Джийн Кели.
TVG: В концерта участва и Марлон Брандо. Как се случи това?
MJ: Брандо е мой добър приятел. Познавам го от почти 20 години. Той често ми гостува. Харесва му да играе с моите деца. Аз играя с внуците му, и ни харесва да гледаме кино.
TVG: С кой още изкарвате си времето си?
MJ: Елизабет Тейлър, Брандо, Грегори Пек, те са мои близки приятели. Мойте приятели са или много по-големи от мен или много по-малки. Никога не съм имал приятелски отношения с човек на моята възраст. Струва ми се, че това е така, защото цял живот се представях по нощните клубове, от 5 годишен. Виждал съм, как хората се напиват и се бият, беше отвратително. Когато сега ми казват: „Хайде да отидем на клуб”, аз отговарям: „ За нищо на света”. Ако аз отида, за мен парти няма да има – само много фотографи и автографи.
TVG: Така ли беше и на партито след концерта?
MJ: Тогава беше още по-лошо – тогава не можех да дишам, защото около мен, в кръг се тълпяха много хора.
TVG: И вие припаднахте?
MJ: Това са клюки. Жажда за сензации. Пресата го измисли това. Както обикновено. На тях много им харесва да правят това с мен.
TVG: Тогава какво се случи?
MJ: Нищо. Не съм припадал. Дори не съм бил близо до това да се случи. Пресата постъпва така от много време и това е отвратително.( Меко се обръща към Парис, която скача около стола: „ Парис не шуми. Не бива – не, не чукай по стола. Журналистите записват на касета.”)
TVG: Лайза Минели също пя на единия концерт. Изглежда сте доста близки.
MJ: Говоря с нея всяка седмица. Ние сме от една планета с нея.
TVG: каква е тази планета?
MJ: Тя се казва Причудливата Аномалия в Океана на Космоса ( смее се) . (Майкъл цитира собственото си стихотворение „ Планета Земя” от неговата книга “Dancing The Dream”. Господи, не мога да и дам име. Някъде извън предела на нашата слънчева система, смятам аз. Но това е истината и трябва да се отнасяме към нея сериозно: сред хората, които са били деца звезди има много общи неща. Ти си мил и хората те обичат; ти преживяваш прехода на възрастта и те вече не те приемат. И много от тези деца стигат до саморазрушение. Това е много тъжно.
TVG: Вие как успяхте да избегнете саморазрушението?
MJ: Смятам, че религията ми помогна.
TVG: Все още ли принадлежите към Свидетелите на Йехова?
MJ: Да, занимавах се с това, знаете ли, наричахме това пионерство. Правехме това по 90 часа в месеца. Вече не се занимавам с това, защото съм зает. Вървяхме от врата на врата. Маскирах се, като дебелак, слагах очила и мустаци...чуках от врата на врата и казвах: „ ние сме Свидетели на Йехова....”.
TVG: Това телевизионно шоу е свързано с излизането на вашия седми самостоятелен албум „Invincible”. Това вашето завръщане ли е?
MJ: Не считам това за завръщане. Просто пускам албум на всеки 4 години. Беше просто прекъсване, през това време писах песни.
TVG: Албума сте записвали със звездите на рапа Уил Смит и Jay-Z. Трудно е да си ви представим, че работите с Jay-Z, неговият имидж е по-различен от вашия.
MJ: Той беше толкова мил. Чуваш всичките тези безумни истории, които бил направил някой рапър. И ти е трудна да им повярваш. На мен винаги ми се струват много добри. Истински джентълмени.
TVG: Какво послание се съдържа в първата песен на албума “Unbreakable”?
MJ: Че съм непобедим, че съм минал през всичко. Не могат да ми причинят болка. Удряйте ме през краката, но аз пак ще се изправя. ( Принс, започва да удря по стола с бутилка от сок7 „Чуваш ли как шумиш? Трябва да се държиш добре и тихо”.)
TVG: Известен сте със своята ексцентричност. Това, че израснахте пред очите на хората повлияли на това?
MJ: ( усмихва се сдържано) Зависи за каква ексцентричност говорите.
TVG:Хората ви наричат Wacko Jacko.
MJ:Това не е хубаво. Правят го от завист. Не съм направил нищо лошо. Ходя по болници и детски домове. Нося голямо количество играчки. Харча хиляди долари. Кое му е ексцентричното на това?
TVG: Проблема е в това, как ви представя пресата. Хората ви гледат и си казват: „Той е странен”.
MJ: ( уморено и раздразнено) Дадох интервю на Опра. На Даян Сойер. Хората ме видяха. Пресата просто завижда. Това е от онези неща с които ми се налага да се справям.
TVG: Как се справяте с това?
MJ: Превръщам го в положителна енергия. Пиша за това, танцувам за това, това е в моите движения, в изражението на лицето ми. Старая се да не достига до мен, иначе може да полудея.
TVG: Вашият първи клип на сингъла "You Rock My World", взъщност е 15 минутен филм. Как стигнахте до гангстерска тематика?
MJ: Не знам – тази идея просто се появи в главата ми. Куба. Топла лятна нощ. Клуб, принадлежащ на тази банда. Жалко, че MTV не показват дългата версия. Кратката не ми харесва. Тя не е толкова интересна.
TVG: До колко вие участвате в процеса на снимките?
MJ: Когато вие казвате” Майкъл Джексън”, хората преди всичко мислят за певеца. Те не мислят за това, че аз пиша песни. Не се хваля, но пиша много песни и поставям клипове. Смятам, че младите артисти не знаят за това, но смятам,че това би ги вдъхновило.
TVG: Когато снимахте това видео, мислехте ли си: „Искам този клип да стане толкова хубав, колкото „Трилър””?
MJ: Не, защото знаех, че нямам достатъчно време за да достигна това. Скоро ще се появят по-добри клипове.
TVG: Разрешавате ли на децата си да гледат MTV?
MJ: Някога ще им разреша. За сега, не. Трябва да навършат 15-16 години.
TVG: Гледате ли телевизия?
MJ: Харесвам PBS, канал Discovery, „Семейство Симпсън”. Харесвам и „Улица Сезам”. Мога да я гледам с часове. Но моят любим сериал е „Малкълм”. Напомня ми за братята ми и мен в детството.
TVG: Кой герой ви е най-близък?
MJ: Малкълм. Главния герой, защото той се опитва да се впише в обществото, но му е трудно-също като Е. Т. или Бамби, той не може да се адаптира към концепциите на другите хора. Аз често чувствам същото. Когато не съм на сцената се чувствам неловко, сякаш не съм на място, на което трябва да се намирам.
TVG: Кое от децата ви повече прилича на вас?
MJ: И двамата, но всеки по своему. Принс обича да дразни до такава степен, че ти идва да го оскубеш. Аз винаги намирах време да подразня сестрите си.
TVG: А Парис?
MJ: Тя не е лесно дете.
TVG: А майка им, Деби Роу?
MJ: Чувам, че при нея всичко е наред, добре е. Парис много прилича на Деби.
TVG: Що се отнася до финансовото ви състояние, носят се слухове, че сте пред банкрут и за това цените на билетите за концертите са били толкова високи.
MJ: Това са измислици на таблоидите. Те всичко си измислят. Те търсят начини да продават вестниците си.
TVG: Предвид обстановката в света вие навярно преживявате заради децата. Бяхте ли в Ню Йорк по време на атентатите?
MJ: Да, обадиха ми се отвъд океана и ми казаха, че Америка е атакувана. Аз попитах: : За какво говорите?”. Казаха ми: „Пусни си телевизора”. Не повярвах на очите си, като го видях. Започнах да крещя по коридора: „Ставайте бързо, приготвяйте се, трябва да заминем”. Всички се облякоха, качихме се в колата и напуснахме градът.
TVG: Нападението на терористите ви предизвика да напишете и продуцирате песента “What More Can I Give”, за да помогнете на жертвите.
MJ: Стана ми противно, за каква лоша слава използваха атаките. Не знам, твърде често ли ги показваха по новините, но страхът ни се смени с ненавист, гняв и жажда за отмъщение. Смятам, че в по-голямата част за това са виновни средствата за масова информация.
TVG: Говори се, че искате да говорите с президента Буш за песента и средствата, които тя ще събере.
MJ: Аз говорих с Буш – старши. Очакваме в скоро време позвъняване от президента. Те ни казаха, че са горди с това, което аз правя и че президента ме е нарекъл „международен герой”.
TVG: Изглежда, че вашата мисия е да помагате на хората.
MJ: Да, винаги съм правил това. Интересно е как след терористичните атака всички се опитват да се обединят, търсят песни на тази тема. Аз винаги съм писал такива песни. “Heal The World”, “We Are The World”, “Will You Be There”, “Man In The Mirror”, песни за планетата, за земята. Никой освен мен не правеше това. На мен това ми е близко до сърцето. Не ми е безразлично. Най-голямата ми мечта е да има ден на детето, когато всички деца ще са близо до своите родители.
TVG: Децата ви навсякъде ли ви придружават?
MJ: Те са с мен където и за отида.
TVG: Какво ще стане, когато тръгнат на училище и няма да могат да пътуват?
MJ: Аз се каня да построя компютърно училище в Невърленд. И други деца ще я ползват.
TVG: Така ще могат да учат в Интернет ли?
MJ: Да. Как биха се чувствали сред хората? Той е Принс Майкъл Джексън, а тя Парис Катрин Майкъл Джексън. За тях това би било прекалено тежко.
TVG:Как мислите, защо чувствате такава духовна близост с децата?
MJ: Ще ви кажа точно от къде идва това. Това е така, защото аз нямах детство. Когато децата ги боли, аз чувствам тази болка. Когато те страдат, аз също страдам. Безпокоя се за съдбата и състоянието на децата в днешния свят. Ако има такъв ден, когато децата ще могат да са по-близо до своите родители, всичко би се променило. Ако аз можеш да бъда един ден със своя баща, това би променило днешните ни отношения – само един ден.
TVG: Какви са отношенията ви с баща ви?
MJ: Сега по-добри. Той стана по-добър и много по-мек, откакто има внуци. Той има около 30 внука.
TVG: А какво мисли баща ви за шоуто? Той беше ли там?
MJ:Той беше на това шоу. Но ако баща ми смята, че съм направил хубаво шоу, той просто ще каже:”Хубаво шоу”. Той няма да каже: „О, ти направи страхотно шоу”. Смятам, че той не умее да изразява любовта си. (Майкъл гледа Принс, който, пълзи из стаята с гумено топче в носа си, бърборейки нещо и бутайки пръста си в бузата на репортера).
MJ: (ласкаво) Принс, шшш-т! Ти ми обеща, че ще стоиш тихо, помниш ли?
TVG: Какво още искате да постигнете в кариерата си?
MJ: Аз много обичам киното. Каня се повече да режисирам и играя. Аз чувствам, че най- мощното проявление на изкуството в света – това е киното. Искам да направя филм с Лайза Минели. Планираме заедно да направим филм. Ще бъде филм за двама артисти, които се опитват да постигнат успех, но към който и да се обърнат, всеки им отказва. Филм с най-добрите танцови изпълнения в света. Не се шегувам. Аз го чувствам тук.(слага ръка на сърцето си; в това време Принс прекосява стаята и сяда в краката му. Парис се качва на коленете му и се свива в него, а той прибира косата и)
TVG: Майкъл Джексън, като баща. Това е образът, който никога не виждаме. Добър баща ли сте?
MJ: Старая се с всички сили. Старая се да им дам много радост. Веднъж в годината се преобличам, като клоун, както си му е реда – слагам си нос, грим, раздавам им бонбони и бисквити.
Принс: (усмихва се) И сладолед.
MJ: И сладолед!