Dancing the Dream

Тук ще слагам преведени текстове от тази уникална книга.
Наистина ще се радвам да видя и вашето отношение към това, което ни казва Майкъл, как ви е развълнувало, по какъв начин ви е докоснало, за какво ви е накарало да се замислите. В думите му се крие толкова много. Нека се опитаме наистина да го разберем!

Магията

Моята представа за магия няма почти нищо общо със сценичните трикове и илюзии. Целият свят плува във магия. Когато китът изскача от морето,сякаш същинска нова планина, възкликваш от неочаквана радост. Каква магия! Но и детето, което току-що прохожда и вижда за пръв път попова лъжичка да проблясва в калната локва, изпитва същото вълнение. Чудото изпълва сърцето му, защото е доловило за миг игривостта на живота.
Когато виждам как облаците се отдръпват от заснежен планински връх, ми иде да извикам: “Браво!”Природата, най-изкусният от всички вълшебници, е донесла нов трепет. Тя ни разкрива и една истинска загадка, нашата неспособност да се възхищаваме на нейните чудеса. Всеки път, когато слънцето изгрява, Природата повтаря една-единствена заповед:”Съзри!”Нейната магия е безкрайно щедра, така че в замяна ние всички трябва да я оценим.
Каква ли наслада изпитва Природата, когато създава звезди само от реещ се газ и празно пространство. Тя ги разпръсква като пайети от кадифено наметало, давайки ни милиарди причини да се събуждаме, чувствайки чиста радост. Когато отваряме сърцата си и оценяваме всичко, което ни дава, Природата получава своята награда. Звукът на аплодисментите оттеква из вселената, и тя се покланя.

ооооооооо Даваййй.... Обожавам тази книга .. Искам я цялата преведена.. мале колко съм нахална.

stelass написа:ооооооооо Даваййй.... Обожавам тази книга .. Искам я цялата преведена.. мале колко съм нахална.

Стеле, няма проблем, и цялата преведена мога да я кача, но искам да чуя мислите ви, да разбера как стигат думите му до вас, как тълкувате посланията му...защото във всяко от есетата Майкъл казва толкова много в само няколко реда. Знам много добре, че ви харесва...но искам да знам и повече от това - предполагам не само аз де. Така ще се получи същински Майкъл разговор...
Снимките всички можем да ги обсъждаме, а защо така някак пропускаме думите му? Дори текстовете му не обсъждаме. А в крайна сметка там е истинският Майкъл.

Няма да пусна следващото есе докато не видя макар и един ред реакция по предходното. Две-три думички макар. Нали не е много?
Знам, че съм гадна, но иначе няма да прочетете нито едно есе повече

cappuchina, първо искам от сърце да ти благодаря, че ни предоставяш страхотната възможност да прочетем от тази невероятна, книга (която търсих да си купя, но е само на английски език и не разбирам много)Благодаря ти! Що се отнася до книгата вярвам,че тя е невероятна. Майкъл е един прекрасен, човек който мислеше много реално за проблемите на човечеството. Неговият поглед на децата, природата и музиката го прави уникален. В душата си, той бе едно пораснало дете, което искаше много любов. Децата и феновете бяха негови упора и вдъхновение. Тази музика и тези размисли, той дължи на тях. Жалко, че загубихме такава икона, каквато е Майкъл!

Ее, ето това е. smile, аплодисменти! Струва ми се, че издържа изпита.

Ето го заслуженото следващо есе



Ангел на Светлината

Трудно е да видиш ангелите, въпреки, че съм се взирал в техни рисунки с часове. Някои хора могат да ги виждат и без рисунки, и те разказват интересни истории. Ангелите-пазители са винаги в женски род например, нещо, което не ме изненада, когато го научих. Ангелът на раждането, призван от по-младите ангели, навестява всяко бебе, когато се появи на бял свят, докато един друг ангел, по-възрастен, но не и строг, облекчава умиращите и им помага да напуснат този свят без болка или мъка.

Можеш да се молиш на ангелите и те ще те слушат, но най-сигурният начин да ги призовеш, както са ми казвали, е да се смееш. Ангелите откликват на радостта, защото самите те са направени от нея . Всъщност когато съзнанието на хората е помрачено от гняв или омраза, никой ангел няма да може да ги достигне.
Не всички ангели имат криле – така твърдят тези, които са ги виждали – но тези, които имат, могат да разперят златните си пера около целия свят. Ако можеш да гледаш право към слънцето, ще видиш прекрасен ангел там; един друг, по-мечтателен ангел се усмихва от лицето на луната.
Ангелите прекарват целия си живот, който е вечен, кръжейки около трона на Създателя, отправяйки песни на възхвала към Него. Хората, които могат да доловят този звук, ги слушат. Хармонията на ангелския хор е невероятно сложна, казват те, но ритъмът е прост. “Той е по-скоро като марш”, казва един от чулите го. Поради някаква причина, този факт е почти единственото, което съм научил досега.
След известно време ти става самотно да слушаш за ангелите и да не можеш самият ти да ги видиш. Когато една жена, която можеше да вижда ангели, чу това, беше шокирана. “Не ги виждаш ли”?, каза тя. “Но ти самият носиш ангел в себе си. Всеки носи. Мога да го видя точно сега,и мисля, че и ти би могъл.” “Не”, казах аз тъжно, и попитах как изглежда. “Като мен ли изглежда?”
“Ами, и да, и не” , загадъчно отвърна тя. “Всичко зависи от това какъв мислиш, че си ти. Твоят ангел е зрънце светлина в самия център на сърцето ти. То е по-малко от атом, но само чака. Когато се доближиш до него, твоят ангел ще порасне. Колкото повече се приближаваш, толкова повече ще расте той, докато накрая, облян в ярка светлина, ти ще можеш да видиш твоя ангел в истинския му вид, и в същия този момент, ще можеш да видиш и себе си.”
Така че сега търся своя ангел през цялото време. Застанах тихо, обръщайки поглед навътре в себе си. Не мина дълго време и долових някакъв проблясък. “Ти ли си това, мой Ангел, държейки свещичка?” Последва един проблясък и след това нищо. И въпреки това то беше достатъчно за да накара сърцето ми да се разтупти лудешки. Следващият път моят ангел ще държи фенерче, след това лампа, след това ще запали голям огън.
Това обеща жената, която виждаше ангели, и сега, след като улових знака на блаженството, зная достатъчно, за да й вярвам.

Искам да крещя....Искам да познавах този човек... Исками се, да можех да бъде неговия ангел... Може ли човек, който мисли по този начин да бъде лош? Не може! Винаги това най-много ме е впечатлявало при Майкъл- вътрешната му красота. Най-прекрасното чувство е да бъдеш докоснат от съвършенството и след това да се почувставаш спокоен. Дори само чрез думите му. Благодаря ти Вержи , че ги превеждаш!

Благодаря ти точно за "Angel of light"

Търся се, но все още е много шумно. След като се открия/дано/ ще се опитам да погледна и навътре и дано успея за миг, за частца от секундата да видя малка и мъждулееща светлинка. Не, не искам експлозия от светлина- не бих могла. Кой ли би могъл? Но определено желая да съзра малкото пламъче. Дали ще се се разпалва? Дали ще започне да става сигурно...Не знам, но ще се вгледам в очите на бебето- тюлен. Те може би знаят.
Може би ви звуча объркано, но знам, че повечето от вас ме разбраха.
Всъщост, Капучина е абсолютно права. Наистина ли не ви се говори за този прекрасен начин, по който Майкъл се изразяваше? Наистина ли не ви се гмурка в дълбокото на неговата душа- там, от където думите се раждат? Хайде, тук говори ЛЮБОВТА! Къде сте?

Миличкия ми той...откъде толкова думи,толкова мисли...адски богата душевност,красота е той,красота.Това с ангела ме трогна,по точно онази част,как да ги призовем.Аз искам да ги призова също,искам той да е моя АНГЕЛ

Благодаря ти, Капучина. Уникални са всичките му разсъждения. Винаги съм се чудила как да изразя онова, което виждам пред себе си, красотата - звездите, необятността на морето, природата - всички тези простички и същевременно колосални и невероятни неща. Просто не можех да намеря подходящи думи, тъй като за мен всичко това от изброеното е нещо пантеистично и въобще всеки път, когато съзра тези неща (също и както съзрявам и Майкъл) бих могла да намеря някакъв вид душевен катарзис, по-голямо желание за живот и ..... утеха в определен апскет. Та мисълта ми беше, че е велико да прочета тези думи, изляни право от дълбочината на душата на Майкъл, думите, които казват онова, което винаги съм таяла в себе си, думи, които казват всичко онова, на което и аз бих искала да се.. поклоня.
Трябва да призная никога не съм чела по поучителни думи, искам да кажа... писателите са си с голямо въображение и умение да предадат онова, което им е като идея. Но Майкъл... неговото съзнание е някак... как да кажа... неограничено. По такъв вдъхновяващ начин пресъздава онова, което чувства вътре в себе си... Много вдъхновяващи и различни начини. Няма нужда от изброяване
Никога не съм чела нещо толкова красиво като Ангелът на светлината, също.
... Капучина, благодаря.
Сега отивам да , че не мога да събера мислите си и да изразя точно онова, което е вътре в мен.

С голямо закъснение - следващата порция.
И да няма тишина или само "ох колко е хубаво" коментари след нея, ей!


Аз, Ти, Ние

Аз казах, че трябва да го направиш. Ти каза, че не искаш. Поговорихме за това и стигнахме до съгласие, че може би аз мога да помогна.
Аз казах, че грешиш. Ти настояваше, че си права. Хванахме се за ръка и “правилно” и “грешно” изчезнаха.
Започнах да плача. Ти също започна да плачеш. Прегърнахме се и между нас израсна цветето на покоя.
Колко обичам тази мистерия, наречена “Ние”! Откъде идва тя, от прозрачния въздух? Замислих се за тази мистерия, и осъзнах нещо. “Ние” трябва да е любимото дете на Любовта, защото, когато искам да те докосна, “Ние” дори не съществува. То пристига на крилете на нежността; то говори с нас чрез нашето мълчаливо разбирателство. Когато се смея на себе си, то се усмихва. Когато ти простя, то танцува ликуващо.
Така че “Ние” вече не е въпрос на избор, не и ако искаме да остареем заедно. “Ние” и обединява, прави ни по-силни; премахва товара ни, когато Ти и Аз сме готови да го захвърлим. Истината е, че Ти и Аз бихме се предали отдавна, но “Ние” няма да ни позволи да го направим. Твърде е мъдро. “Погледнете в сърцата си”, казва то. “Какво виждате? Не Ти и Аз, а само Ние.”

Колко прекрасно!!!!
След 25 юни аз бях аз, трябваше ми много време за да стана част от НИЕ ! И сега се чувствам спокойна,защото има врата , на която да почукам всеки ден, всеки час, всяка минута. Има много такива врати, само една остана затворена...... завинаги....
Когато бях само на 13 светът не беше така голям за мен. И после изникна от нищото, от един киносалон и тогава вече бяхме неговото Ние.
Радвам се , че сте тук , когато имам нужда от Вас. Най великото нещо , с което ме е сбълскал живота( изкл раждането на детето си) е Майкъл .Тази книга е уникална, тя е като магия, която виждаш , но не разбираш.
Май стана дълго, отплеснато, несвързано на моменти.... май съм просто объркана!

Толкова красота в толкова малко думи и толкова истина.
"Ние" е просто любовта. За нея няма граници, няма забрани, няма край, няма егоизъм. Когато има "Ние" има щастие и усмивки, сила.
"Ние"...
И, ако от общото трябва да отида към частното ще трябва да кажа, че моето "Ние" ми дава най- красивото, което "Аз" само никога не би имало. Никога!
Защо ли говоря когато той е казал всичко? Уроците ти нямат край мое "Ние".

Миличък,
замислих се - за кой ли път - над твоите думи.
Аз, Ти, Ние...
В този и по този ред на мисли, започнах със Аз(а).
Коя съм аз?
Замислих се и кой знае защо, всеки път, когато стигах до съответната черта в себе си, моментално я съзирах и при теб. Това ме убива в един мой, много особен смисъл, защото аз винаги тръгвам по обратния път, пътя на контраста, и мисля какво ме отличава от хората. В какво не приличам на тях. Какво ме прави да съм Аз.
В случая моят подход, станал почти мой инстинкт, се разби в твоя кей.
Осъзнавам, че всичко, което обичам в Аз, го има в Ти.
Всъщност не е ли именно това Любовта?
Не е ли именно това Той?
Единственият, незаменимият, принцът на бял кон, за да използвам най-омразното си клише...
Да, той е.
Миличък, дали те обичам, защото Аз се откривам в теб, или те обичам, защото Ти си в мен, в мен си дори и в онази моя "непристъпна" част, която отбягва приликите, всъщност няма никакво значение.

Това, което има значение, е че те Обичам.

Аз, Ти, Ние

Колко мъдрост има в думите на Майкъл. Ако "прочетем" правилно душата му
и следваме пътя, очертан от него ще сме сигурни, че не грешим.
Защото ще живеем по каноните на Любовта - към човека до нас, към
близките ни, към хората познати и непознати. Майкъл ни ги е дал
наготово. Готови ли сме обаче Ние да приемем тези толкова истински
човешки правила на Любовта? Сблъсквам се в ежедневието с пълната
противоположност на неговите послания и се питам защо е така, докога ще
бъде така и добротата и любовта ще бъдат сврени в най-далечния ъгъл, а ще царят
злобата, интригантството и завистта?

Боли ме много, че ти Майкъл не намери истинското Ние в живота си,
такова каквото душата ти копнееше...

Моля cappuchina,
ако не ти представлява трудност и когато имаш време,
да ми напишеш по твоя преценка(който ти харесваш)два или три текста най-много, от книгата на английски?

Ако искаш ми ги прати и на лични.
Както прецениш.
Предварително благодаря.

Благодарете на for all time за поредният превод. Тя си знае защо.


Невинността

Лесно е да сбъркаш невинноста с простодушието и наивността. Всички ние искаме да изглеждаме задълбочени и сложни: всички искаме да изглеждаме нахакани. Да бъдеш невинен се приема като да си “извън играта”.
А има дълбока истина в невинността. Бебе поглежда в очите на майка си и всичко, което вижда, е обич. С изчезването на невинността започват да се появяват по-сложни неща. Мислим си, че трябва да надхитряваме останалите и да следваме план, за да получим това, което искаме. Започваме да изразходваме твърде много енергия в това да защитаваме себе си. Тогава животът ни се превръща в битка. Хората нямат избор, освен да бъдат нахакани. Как иначе ще оцелеят?
Когато се замислиш дълбоко, оцеляването означава да виждаш нещата, каквито са в действителност и да действаш съобразно това. Означава да си открит. И ето какво е невинността. Тя е простичка и доверяваща се като дете, а не съдеща и обречена на една - единствена ограничена гледна точка. Ако сте заключени в кръга на мисленето и съобразното действие, творческата ви енергия остава блокирана. Пропускате свежестта и магията на мига. Научете се да бъдете невинни отново, и тази свежест никога няма да увехне.


Чакам разсъждения по темата! Коментари от рода на "ах, колко прелестно" не се толерират.

Ех , колко си бърза !

Аз ще кажа това: в нас има един наивен човек , който обаче, всеки се възползва от него и в очите на останалите изглежда глупав и недосетлив .Това ме наранява много , защото аз не искам тази невинност да си отива , но не искам и да се възползват и нараняват най -скъпото ми същество, защото реалността бързо е накарала някой да съзрее.
Майкъл го е казал наистина прелестно( ), ако не си нахакан не можеш да оцелееш. И тогава ставаш онова , което не харесвам- груб и подмолен. Защото винаги е по-лесно да се възползваш от наивно- глупавия човек до себе си от колкото да си добър с него и да го обичаш за това. А като се замисля само в наивността откриваш истината понякога, защото тя се крие и спотайва в очите и в техния пламък.
Благодаря cappuchina обичам Dancing the dream!

for all time, за много неща съм съгласна с теб.

Уви, живеем във време, в което определения като "невинен", "наивен" и дори "добър" неизбежно се слагат в графата "глупак", при това безнадежден. Да бъдеш нахакан, наперен, намахан, с една дума - BAD, означава нещо много повече от "готин" имидж. То се е превърнало в оцеляване. Оцеляване в една среда, в която ценности от рода на хуманизъм, човечност, доброта и невинност се посрещат с груб смях в най-добрия случай, с отлъчване от групата, връзката, обществото дори - в най-лошия. И според мен Майкъл превъзходно е обхванал всичко това в клипа към Bad.
Четейки за пореден път това уникално есе, се замислих защо отново и отново се връщах в мислите си към Bad-клипа. Струва ми се, намерих отговора - "Невинността" е всъщност истинския текст на Bad, това са думите между редовете, които Майкъл е искал да ни каже. Това е другото, скритото лице на лириката на Bad - невинното момче, момчето с мечтите, желаещо да постигне нещо в живота си, което връщайки се у дома открива, че всъщност не може вече да се върне там, не може да бъде един от тайфата, не може да бъде cool ако не е bad. Определено въпрос на оцеляване!
И другото лице на Деръл, когато надява, всъщност по-скоро когато открива у себе си този cool имидж, лицето, което се заразява само от собствената си увереност, самоувереност и да го кажем - нахаканост, и което в крайна сметка успява да спечели уважението на онези, които преди това се готвят да го отлъчат. Особено показателен е жестът със свалената шапка накрая - нещо като демо-версия на приказката "бий, за да те уважават".

А в думите на Деръл: "You ain't bad, you ain't nothing" много ясно се чете посланието от "Невинността". Защото наистина бие на кухо да си единствено пич, готин, жесток и "върха". Коженото яке и бейзболната шапка няма да решат проблема с идентичността ти и да те превърнат в нещо. Защото за да си наистина Нещо, трябва преди всичко да не си загубил невинността си, обичта си, връзката със себе си, с една дума - душата си.
Тогава вече можеш не само да си Нещо, тогава можеш да се превърнеш и в Някой.

Научете се да бъдете невинни отново, и тази свежест никога няма да увехне.

Може ли да бъда наивна и да не страдам? А дали ще гледат на мен по начин , по който ми се иска.. или отново ставаш онзи , за който се говори:" Давай бе , тя няма да се усети!"
А дали не говориха и за него така, дали не го изтискаха точно заради тази свежест? Искам ми се света да е устроен по -малко по-различен начин, но тогава става утопия за много хора. И това не е ок за останалите, май!

Научете се да бъдете невинни отново

for all time написа: [b][size=18]
Може ли да бъда наивна и да не страдам?

Ето я и демонстрацията на объркването, за което и Майкъл говори. Наистина няма как да бъдеш наивен и щастлив, защото това наистина би означавало да си изтривалка за не толкова наивните. Но виж, невинен и щастлив - да. Това е изкуство, което някои владеят до съвършенство... много ми се иска да наредя и Майкъл сред тях, но мога ли?
Вие ми кажете.

Не, не мисля, че можеш. Аз поне не бих могла. Не мисля, че той успя да е щастлив, защото няма как да си щастлив след като те карат да се чувстваш слаб и безпомощен заради невинноста си.

А защо ли аз си мисля, че Майкъл успяваше да владее това изкуство напук на всичко?
Или поне със сигурност до време го владееше майсторски. Знаете за кое време говоря. Въпреки, че виждаме някаква недетска сериозност у момчето, което все още е дете, Майкъл умееше да се радва. Може би още повече по-късно, когато порасна и се влюби в детската страна у себе си, не й позволи да умре, както го правят толкова много "умни" възрастни.
Изобщо, поне до 34-тата си година бих казала, че Майкъл владееше изкуството да живее. Той наистина умееше да се радва и да живее истински, а не да избутва дните си така, сякаш излежава доживотна присъда, както го правят толкова много хора.