Dancing the Dream

for all time написа:Може ли да бъда наивна и да не страдам?

Да, но в свят с преобладаващата част от свежи, невинни и чисти хора, който все още е невъзможен...Аз също си мечтая за него...
А всъщност човек невинен /и заради това наивен, заради пагубното отношение на мачкане от околните/ е щастлив по своему. Щастлив от това, че е запазил чистотата в себе си, която по природа му е дарена. Че не се е "развалил" от заобикалящия го свят на нахакани оцеляващи и побеждаващи...
Но нещастен в средата си...В мир със себе си, но в противоречие с околните, за които е обект на присмех и подритване...

for all time, LOVE MJ, знаете ли, всъщност не мога да се съглася с вас.

Не мисля, че можеш действително да бъдеш наивен и да не си патиш страхотно от това. И дори да не си заобиколен от нахакани гамени, ще страдаш не, ами ще страдаш много! Наивността в никакъв случай не е залог за щастие. По-скоро точно обратното - тя е гаранция за нещастие. Дори и околните да са също така "чисти" и наивни като теб и ти да не страдаш от отношението им, ти в крайна сметка със сигурност ще страдаш, защото бъдейки наивен, никога няма да успееш да разбереш себе си, което автоматично означава, че никога няма да постигнеш вътрешен мир.
А и каквото и да си говорим, свят, в който всички хора са невинни и чисти всъщност си е чиста фикция, така че има ли смисъл да обсъждаме подобен свят? Не виждам как не само сега, а как и в бъдеще би могло да има такъв свят. И всъщност не е и толкова нужно.
Според мен в момента не разглеждаме невинността такава, каквато иска да ни я покаже Майкъл. Вие наистина ли мислите, че той е могъл да се заблуждава - пък да заблуждава и нас - с утопии от рода на, грубо казано: "бъди наивен, ако искаш да бъдеш щастлив"? Неее, бил е твърде умен, за да вярва и отправя подобни послания.

Да развиеш характер, ум, талант и адаптивност в една изключително агресивна среда, като при това успееш да съхраниш душата си и детското си удивление от живота - ето какво искаше да демонстрира той според мен. И затова беше толкова цялостна личност.

cappuchina написа:for all time, LOVE MJ, знаете ли, всъщност не мога да се съглася с вас.

Не мисля, че можеш действително да бъдеш наивен и да не си патиш страхотно от това. И дори да не си заобиколен от нахакани гамени, ще страдаш не, ами ще страдаш много!

Не , аз точно това казвам, че в този свят е твърде трудно да си такъв и ако си такъв ще бъдеш използван , присмех за много
хора. Както и факта , че в такъв свят както казах тази идея е утопична. Дали е бил щастлив или не, незнам. За един щастието е нещастие за друг. Така че се надявам той вътрешно да е изпитвал щастието , което му е необходимо за да се радва на живота, дори по своему.
А за това което е написал ,истината е , че според мен той е описвал това , което би желал да бъде света, Това са неговите желания и стремежи и мисля , че той искренно се надяваше , че прочитайки го един човек ще се усмихне и ще си зададе някой въпроси.

Не знам защо от „невинен” отидохте на „наивен”. Мисля, че наистина тези две понятия могат много лесно да се сбъркат, както и Майкъл съвсем направо го е казал.
Вярно, че в различни случаи бихме могли да ги разглеждаме като подобни понятия. Но в дадения случай, т.е в даденото есе дефиницията за „невинност” е точно обратната. Точно това се опитва да каже Майкъл с първото изречение от есето – да си невинен не означава да си наивен, защото „има дълбока истина в невинността.”
Това, че си невинен по душа не те прави заблуден за коварността, която би могла да те заобикаля. Може да изглеждаш достъпен за нея, но това не означава, че не го съзнаваш и че си прекалено „заслепен” от безкористните си виждания. Че не можеш да се защитиш от нея и да отстояваш позициите си.
Есето е написано по уникален начин, а замисъла всъщност е простичък: Да си добър, въпреки всичко. Защото, забравяйки за невинността, ти забравяш онези неща, които те карат да се чувстваш в хармония със себе си.
Точно това е – бъди невинен, бъди себе си и не изневерявай на това. Не го променяй.

for all time написа:
Може ли да бъда наивна и да не страдам?

Това зависи до каква степен е наивността ти – ако тя граничи със заблудата – честно казано възможно е и да не страдаш, защото тогава ще си твърде далеч от реалността. Което е по-лошо!
Но в повечето пъти – не можем, прекалено много си патим от нея..

Но дали мога да бъда невинна и да не страдам?
Знам, че би могло да прозвучи шаблонно, но да, категорично мога.
Защото невинността би могла да ни кара да обръщаме внимание на простите неща, малките неща и същевременно тъй важни. А те от своя страна да ни правят щастливи.

Tes написа:Но дали мога да бъда невинна и да не страдам?
Знам, че би могло да прозвучи шаблонно, но да, категорично мога.
Защото невинността би могла да ни кара да обръщаме внимание на простите неща, малките неща и същевременно тъй важни. А те от своя страна да ни правят щастливи.

Точно това имах предвид, казвайки, че невинните хора са щастливи по своему. Запазвайки се такива в грубия свят и имайки способността да "виждат" не само с очите си, защото "най-важните неща са невидими за очите", това малък повод за щастие ли е?

Странно! Защо съм запомнила, че съм постнала някои от произведенията, които съм се опитала да преведа тук? Сега виждам, че не съм.


Веднъж ние бяхме там

Преди началото, преди жестокостта,
Преди мъката на нарушената тишина,
Хиляди компнежи непроизнесени,
пристъпи на мъка, жестоко задушени...
Но аз избрах да се освободя.
Спри това бреме, така че да мога да видя:
Тези окови, които затвориха ме в мъчителни спомени.
Тези наказания, тези обяснения, които объркаха съзнанието ми.
Тези болезнени рани, които бавно си отидоха.
На тяхно място нов живот изгря.
Това самотно дете, все още сграбчило играчката си
е постигнало смоя мир, открило своята радост.
Където не времето, а безсмъртието е ясно.
Където любoвта разпространява се без страх.
Детето, пораснало, за да разпръсква своята магия,
оставяйки назад
мъчителният живот, веднъж трагичен.
Той е сега готов да споделя.
Готов да обича, готов да се грижи.
Отворил e сърцето си свободно, с умелост.
Присъедини се към него, ако имаш смелост!

Извинявам се, ако има много неточности. Доста отдавна ги превеждах...


Небето е тук

Ти и аз никога не сме били разделени
Това е просто илюзия,
създадена от магическите лещи
на усещането.
Има една единствена цялост.
Само една мисъл.
Ние сме като вълни
в необятния океан на Вечността.
Ела, нека танцуваме
танцът на света.
Нека да празнуваме
Радостта на живота.
Птиците, пчеличките,
безкрайните галактики,
реките, планините,
облаците и долините
са пулсиращ образ,
живеещ, дишащ,
пълен с космическа енергия,
и изпълва с живот, с радост
тази моя Вселена.
Не се страхувай
да узнаеш кой си ти.
Ти си много повече,
от колкото си си представял.
Ти си Слънцето.
Ти си Луната.
Ти си цветето в разцвета си.
Ти си туптенето на Живота,
който пулсира, танцува
от частица прах
до най-далечната звезда.
И ти и аз
никога не сме били разделени.
Това е просто илюзия.
създадена от магическите лещи
на усещането.
Нека празнуваме
Радостта на Живота.
Нека да танцуваме
танцът на Света,
извивайки се обратно в себе си.
Ние творим
отново и отново
Безкраен кръг идва и си отива.
Ние се веселим
в безкрайността на времето.
Никога не е имало време
когато мен да ме е нямало
или теб да те е нямало.
Никога няма да има време,
когато ние ще спрем да бъдем
безбройни – безкрайни
в Океана на Чувствата.
Ние сме като вълни
в Морето на Радостта.
Ти и аз никога не сме били разделени
Това е просто илюзия,
дсъздадена от магическите лещи
на усещането.
Небето е тук.
Точно сега е момента
на Вечността.
Не се заблуждавай,
възстанови радостта си.
Веднъж бе изгубен,
но сега ти си у дома
в една Вселена.
Няма къде да отидеш
От тук до тук
е безкрайния
Океан от Чувства.
Ние сме като вълни
в Морето на Радостта.
Ела, нека танцуваме
танцът на Света.
Нека празнуваме
Радостта на Живота
и
ти и аз никога не сме били разделени.
Това е просто илюзия,
създадена от магическите лещи
на усещането…
Небето е тук.
Точно сега, в този момент от Безкрайността
не се заблуждавай.
Възстанови радостта си.