Интервю на Гералдо Ривера от 7 февруари 2005

Интервю на Гералдо Ривера от 7 февруари 2005

ГР: Добър ден. Как сте?
MJ: Благодаря. А вие?
ГР: Приятно ми е да Ви видя. Винаги ли се усмихваш?
MJ: Разбира се, много се усмихвам.
ГР: Усмихвате ли се когато сте в студиото за запис и създавате музика?
MJ: Разбира се, аз обожавам музиката.
ГР: Удоволствие ли е да се върнете към музиката?
MJ: Това е невероятно. Защото,...в това е целия ми живот. С това се занимавам.
ГР: Отдалечихте се от това занимание. Желаете ли да говорите за това, което чувствахте тогава?
MJ: Сега при мен всичко е добре. А при вас?
ГР: Каквото и да се случва в света, при вас всичко е наред ли?
MJ: Всичко е добре, Гералдо, благодаря.
ГР: Знаете ли, беше удивително да ви наблюдавам с децата. Мисля, че това е истинския Майкъл, когато никой не познава. Вие със собствените си деца...Не разбирам как се справихте без бавачка.
MJ: работата е в това, че ми доставя удоволствие. Харесва ми да се грижа за тях. Това ме прави щастлив. Знаете ли, че те са чудесни деца?
ГР: Наблюдавах ви как бяхте своеобразен арбитър в спора между каналите Nickelodeon и Disney. Удаде ви се да решите удивително сложни проблеми. В същото време имате вид на човек, водещ нормален живот, който е присъщ на всеки американец. Приятно е да се види това.
MJ: Благодаря. Децата ми дадоха това.
ГР: Кажете, какво означават децата за вас?
MJ: Това е трудно да се обясни с две думи. Те значат твърде много. Нужно е само да разбереш, какви чувства предизвикват. Събуждам се и вече съм готов да прекарам с тях целия ден. Правя им закуска, ако искат им чета, много четем, играем на криеница. Ни е прекарваме заедно много време!
ГР: И можете ли да създадете свят, който в крайна сметка е нормален? Очевидно те не познават друг живот.
MJ: Правя каквото мога.
ГР: Тоест, това е основното за вас.
MJ: Да, разбира се. Искам да съм най-добрият баща в света.
ГР: Те разбират ли кой сте? Знаят ли какво значите за хората?
MJ: Да. Нали пътуват с мен на участия и бяха с мен в колата, сред моите фенове.
ГР: Това хареса ли им?
MJ: Намериха го за привлекателно. Много им се искаше да се качат на сцената и ме помолиха за това. Каня се да ги взема със себе си и да позволя на света да ги види за първи път.
ГР: А те не казват ли: „Татко, искаме у доба да гледаме «Nickelodeon»?
MJ:(Смее се) Възможно е, възможно.
ГР: Тоест казват?
MJ: Да.
ГР: И така, как се чувствате, намирайки се отново в звукозаписното студио? Отново ли сте съсредоточен в музиката? Това в крайна сметка помага ли?
MJ: Това е огромна помощ. Чувствам се съвършено, като у дома. Напълно се концентрирам. За това съм тук...Всяка форма на изкуството дава такива усещания. Обичам това.
ГР: Значи, в съответствие с общия цитат вие сте Краля на попа. Това комфортно ли е за вас? Или най-важно е творчеството?
MJ: Да, за мен е важен творческия процес.
ГР: Видях ви с Ранди. Много напомнихте за мен и моите братя, когато бяхме заедно. Кой от вас е лидер?
MJ: Ранди.
ГР: Това не е онова, което видях. Но имате доверие на семейството си.
MJ: Разбира се.
ГР: Това означава ли, че за вас изразът „Кръвта вода не става” е валиден? Какво е за вас семейството?
MJ: Семейството – то е всичко. То е любов. Ние сме приятели в края на краищата, това е важното. Каквото и да говорят в обществото и пресата, ние сме приятели. Ние силно се обичаме един друг.
ГР: Значи имате сплотено семейство и вие презирате цялата тази вестникарска глупост?
MJ: Това е стремеж за сензации.
ГР: Как постъпвате в такъв случай?
MJ: Как бих могъл да реагирам на това?
ГР: Как постъпвате с всичко в живота си, което е преувеличено и се намира на границата с гротеската?
MJ: Като да гледаш фантастичен филм. Това не е истина. Нали се познавам. И ми е тъжно, че на хората им се налага да четат и да вярват на това.
ГР: Прилича на ежеседмична пресконференция, когато вие обяснявате, че това е поредната клюка и тя не е истина.
MJ: Знам, че в крайна сметка истината ще победи, сигурен съм в това.
ГР: Убедих се в това и не мога да намеря някой, който е по-глупаво преследван във връзка с най-възмутителни причини. Един от вашите адвокати ми разказа, че жена с име Били Джийн Джаксън е позвънила и казала :”Престанете да изкарвате пари за моя сметка, Господин Адвокат – аз съм жената Били Джийн” – очевидно от вашия хит. Разбирам как се чувствате....Преди всичко, как ви се отразява това?
MJ: Влияе ли ми това? Да, нали съм жив човек. Но успях да си изградя имунитет. Разбира се тези неща могат да те наранят, но като цяло аз съм много силен. Просто не приличам на хората, които приемат лъжливата информация.
ГР: Като например за баща ви миналата година ли?
MJ: Това беше чудовищна клюка.
ГР: След това се появиха близнаците. Не знам какво се случи с другите двама. Може би са били похитени от извънземни.
MJ: Чух за тази история, но аз нямам никакви близнаци. Говорят, че ги крия и какво ли още не. Всичко това са клюки.
ГР: Тоест това са тотални лъжи.
MJ: Колкото по-голяма звезда си, толкова по-голям обект на клюки ставаш. Не, не искам да кажа, че съм супер звезда. Съвсем не. Просто хората, които се сдобиват със слава, се явяват мишени. Но истината все пак ще победи. Вярвам в това. Аз изобщо Вярвам в Бог. Знаете ли това?
ГР: Доверието ви поддържа ли?
MJ: Разбира се, да.
ГР: Какво ще кажете за приятелството?
MJ: Какво за приятелството?
ГР: Разчитате ли на приятели? Тези хора останаха ли до вас независимо от всичко? Кои са ви приятели?
MJ: Моите деца, моето семейство, моите братя и сестри и още много хора. Много. Честно казано вие познавате някои от тях....
ГР: Елизабет Тейлър?
MJ: О, тя е верен приятел. Непрекъснато се виждам с нея. Тя е много скъп за мен човек. Неотдавна и гостувах. Чудесно си беседваме по телефона вечер, понякога няколко пъти в седмицата.
ГР: Колко време продължава вашето приятелство?
MJ: Запознах се с Елизабет, когато бях на шестнайсет.
ГР: Вие съчинявате музика от пет годишен.
MJ: Да.
ГР: От тази гледна точка, вие създавате музика вече пето десетилетие. Вече 41 години.
MJ: Да.
ГР: Понякога не се ли отегчавате?
MJ: Не, не. Никога не се отегчавам.
ГР: Наистина ли? Понякога Ранди не ви ли отегчава?
(Смее се)
ГР: Той се намира в студиото дами и господа!
MJ: Никога! Той е удивителен. Той е изумителен и ме подкрепя. Той просто е великолепен!
ГР: Те са различни. Цялото ви семейство е ексцентрично...както и моето.
MJ: Всеки от братята и сестрите ми е съвършено различен, както във всяко семейство. Можете да намерите на различни черти на характера. Това е нещото, което създава семейството.
ГР: Когато водите такъв интензивен начин на живот, как протича ежедневния ви живот? Как предпочитате да си почивате?
MJ: Работата е в това, че аз не напускам предела на дома си често. Създавам си собствен свят зад вратите, защото не мога да отида в местното кино или на театър, в близкия парк или пък да купя сладолед от магазина. За това трябва да създам собствен свят в къщи, това се опитвам да направя. Този свят не е толкова за мен. Правя го с моето семейство и с близките приятели.
ГР: Това е необходимост в личния живот, необходимост да се оградиш от всички тези ненормални слухове и предположения. Оплаквате ли се? Аз например, не. Опитвам се да изключа тези неща от живота си. Разбира се, не смятам ,че съм крал...краля, ловец на звезди може би. Ха-ха-ха...
MJ: Крал на журналистиката.
ГР: Децата помагат ли в тежки ситуации? Вие казахте, че това е помощ със сила равна на силата на цунами. Какво е? Бащинството стимулира ли ви?
MJ: Разбира се. Но бащинството – това преди всичко е грижа. Аз чета Библията, уча се да разбирам Божията любов. Господ казва: „ Възпитавайте децата, подражавайте им, приличайте на деца, грижете се за старите хора, грижете се за другите.” Ние сме израснали с тези ценности. Това е много важно за моето семейство и ще бъде важно винаги.
ГР: Какво ще кажете за нови филми? Вече имате някакъв опит в тази област, но не сме ви виждали в киното от много време.
MJ: На мен това ми харесва и се каня да продължа работа в киното. Аз по принцип обичам да предизвиквам себе си. Обичам творчеството и мисля, че художника се занимава с нов вид изкуство, когато е в състояние да изрази себе си по нов начин.
ГР: И смятате, че изкуството играе важна роля в реалния живот ли? В частност приложими ли са към такива явления, като цунами?
MJ: Видях това в деня след Рождество – бройката на пострадалите продължаваше да расте, стана направо неправдоподобно, не можех да повярвам, че е истина. Бях поразен. Помислих си, че съм длъжен да направя нещо. Това е нещото, заради което Бог ни е дал талант. Да го дадем на хората и да им помогнем. За това аз и братята ми решихме да изпълним песента заедно.
ГР: И какво? Набрахте номера и казахте: „Привет братя! Какво бихте казали?”
MJ: Аз просто казах „Привет”, нужно е да направим нещо в студиото за пострадалите от цунами. Дайте да се съберем и да го организираме. И те казаха, че това е хубаво.
ГР: И така, вие се върнахте, смятам, че хората ще са ви признателни за това, че решихте да се върнете. Има ли място в света, където можете да се концентрирате върху креативността си и вашите деца?
MJ: Да и аз обичам това. Имам предвид, че ме увлича. Изкуството- това е светът в който се чувства комфортно повече от всичко.
ГР: В Гери, Индиана, можехте ли да предположите, какъв ще бъде светът ви на 46 години?
MJ: Никога не съм мислел за това. Исках да правя нещо удивително в живота си и да помагам на хората.Определено никога не съм мислил за това, когато бях малък. Просто пеех и танцувах и не разбирах, защо хората ме аплодираха и ми се възхищаваха.
ГР: Когато растете, така на сцената, в кой момент разбирате, какво е мястото ви в обществото?
MJ: Когато започваш да растеш. Ставаш личност и започваш да се развиваш интелектуално...Започваш да разбираш много неща и да размишляваш.
ГР: Това интервю на много хора може да им се стори странно. И за журналистите такива диалози не са особено приятни. Днес хората могат да слушат от вас само обичайни и нормални неща.
MJ: Това винаги ми харесва. Аз съм такъв, какъвто съм.
ГР: Майкъл Джаксън и неговите братя съществуваха в изкуството отделно.Това ли е момент в живота ви, когато се завръщате заедно? Очевидно, че вие ще продължите соловата си кариера, но какъв е плана, каква е общата картина от сцената на твоя живот? Кое ще остане недостижимо? Какво бихте искали да направите?
MJ: Ще има много изненади. Филм. Обичам филмите. Това, разбира се,са иновации, ново поле на дейност. Аз използвах видео в музиката, за да се издигна на ново ниво. И да се занимавам с това ми донесе удоволствие....
ГР: Никога ли не сте поглеждали назад и не сте се чудили – Трилър е самото съвършенство, най-печелившото шоу и е дело на вашите ръце?
MJ: Опитвам се да не мисля за това. Достатъчно тежко е и не бих искал подсъзнателно да мисля, че съм направил всичко, трябва още да се работи. Ето за това не държа награди и призове в дома си. Не можеш да намериш в дома ми златен диск. Защото това ме кара да се чувствам прекалено. Те казват, виж какво съм постигнал. Но аз винаги искам да чувствам, че не съм направил всичко.
ГР: Вие сте Краля на попа, но аз сега гледам няколко изпълнителя и не мога да си спомня имената на половината от тях. 50 cent и още едни. В същото време те са добре известни, защото има сериозен спад в поп направлението и започна ново движение в музиката. Мислите ли, че сте повече от тях, като представител на по традиционният вид музика? Ще се върне ли света към традиционната поп и рок музика?
MJ: Великата музика и великите мелодии са безсмъртни. Тази музика ще надживее културните промени и промяната на модата и обичаите. Днес ние продължаваме да слушаме Моцарт, Чайковски, Рахманинов и други велики композитори. Великата музика прилича на великите скулптури, на великите картини. Това е вечно, без съмнение.
ГР: От друга страна, взех интервю от Барбара Стрейзънд, когато тя се намираше в пика на своята кариера. Тя се канеше да пее с BeeGees и с други популярни музиканти. Тя смени темпото за да изненада публиката.
MJ: Аз вече много пъти съм правил това. Не съм рапър, но бих могъл да правя това...Писал съм песни в рап версии, за достатъчно известни рапъри, на тях им се получава по-добре отколкото на мен.
ГР: Въпреки изолирания начин на живот и статута на звезда, запазвате в течение на дълго време дълбоки и страстни отношения с общността. Това поддържа ли ви? Съгласен ли сте с мен?
MJ: Съгласен съм, защото е много важно да обичаш съседите си.
ГР: Но от къде е тази, почти инстинктивна любов?
MJ: Аз наистина смятам, че това произлиза от моята майка и Бог.Това е пътя, който сме следвали. Това са ценностите, които ни е внушавал баща ми. Родителите ни винаги са ни възпитавали с Библията. Винаги сме посещавали служба четири пъти седмично. Много съм щастлив, че сме правили това, защото тези ценности са много важни. Не знам дали бих могъл да осъществя всичко направено без тях.
ГР: Прекарвате ли време с родителите си? Те близко ли са от тук? Какви са ви взаимоотношенията? Аз например съм много близък с майка ми.
MJ: Това е чудесно...В даден етап от живота, можем да оценим кои са нашите родители и какво са направили за нас. Започваме да разбираме, колко изключителни неща са правили за нас. Аз започвам да разбирам, колко силно е повлиял баща ми на мен и майка ми.
ГР: Моят приятел Cheech, - вие знаете партньора му Tommy Chung, ни помогна да намерим вас, Bobby Taylor и The Vancouvers’- той ми каза, че остарявайки вижда в огледалото лицето на баща си. Вие чувствате ли това? Започвате ли да приличате на баща си?
MJ: Аз харесвам, много от чертите на моя баща. Той е много силен. Той е боец. Винаги ни е учил да бъдем мъжествени, да сме уверени в себе си, да вярваме в идеалите си. Научи ни, че всичко е достижимо и е необходимо просто да не се предаваш. Нашата майка ни учеше на същото.
ГР: Вие боец ли сте?
MJ: Абсолютно.
ГР: Как определяте своя път в живота? Разкажете ни за това.
MJ: Опитвам се да бъда добър и щедър, да давам нещо на хората, да правя това, което смятам, че Бог иска да правя. Понякога се моля и казвам: „Накъде да тръгна, Господи?” Винаги съм бил духовен човек. Нищо ново.
ГР: Гледахте ли филма "Finding neverland" или четохте Barre?
MJ: Знам много за Barre и съм му фен в течение на много години.
ГР: Знаете, че той е извървял много тежък път, както и вие. Не бих искал много да задълбавам в това. Кажете, кое доведе до създаването на Neverland. Разбирам, че има два, а може би и три Neverland. Това са ,Neverland на Питър Пан, Neverland в съзнанието на Майкъл Джаксън и накрая, това реално място, което създадохте. Защо създадохте това място?
MJ: Създадох Neverland, като дом за мен и моите деца и го направих на практика подсъзнателно. Свързано е с това, което казах по-рано – къде бих могъл да отида? Тежко е да отговориш на този въпрос. Опитвах се да отида някъде, но дори и полицаите ми казваха: „Дайте автограф за жена ми”. Казват ми още: „Защо сте тук без охрана?”. И аз не мога да ходя там. Правя го понякога, но е много трудно.
ГР: Създадохте Neverland още преди появата на децата ви, за вас ли беше? Екзотичните животни за Майкъл Джаксън ли бяха?
MJ: За мен и за другите. Това ми дава възможност да правя това, което не можех да правя, като малък. Не можехме да ходим на кино, в Дисниленд, да правим разни забавни неща. Бяхме по турнета. Много работихме. Получавахме от това удоволствие. Но това ми позволи да получа определено място, където да ми е комфортно.
ГР: Вие създадохте, като Barre, този вълшебен свят. Ще можете ли някога да израстете този Майкъл? Понякога мислите ли, че е глупаво да живеете сред лами и влакчета и пътуване с кон?
MJ: Това се нарича Божествена глупост, ако го направиш. Бог прави всички неща малки и големи. Другите хора имат ферари, аероплани, вертолети и всичко, което ги прави щастливи. Моето щастие е в това, да давам, да споделям и невинно да се забавлявам.
ГР: Вашият дом за такава изключителна личност е доста скромен и присъства персоналния ви стил. Защо нямате голямо диамантено украшение с името „Майкъл”?
MJ: Аз съм скромен в това отношение. Ако сложа нещо подобно, вероятно ще го дам на първото дете, което ще каже: ”На мен ми харесва вашето колие”. Когато бях малък се възхищавах на Sammy Davis, Fred Astair, Gene Kelley. Ако просто им бях казал: „Харесва ми ризата, която носите”, те щяха да ми я дадат.
ГР: Независима от пристрастното внимание на медиите, Вие поканихте в Neverland, много деца от града. Аз бях там и ми се иска да попитам, защо правите това?
MJ: Много пъти съм пътувал по света. Посещавам болници и приюти толкова пъти, колкото концерта имам. Разбира се това не се съобщава от пресата. Въпреки, че аз правя това не заради пресата. Занимавам се с това, защото то излиза от сърцето ми. Колко деца в града не са виждали гори, не са се возили на въртележка, никога не са имали коне и лами, дори не са ги виждали, не са се казвали на тях. За това аз мога да отворя вратите и да видя щастие, взрив от смях, който излиза то децата. Тогава си казвам „Благодаря ти Господи!”. И чувствам, че съм спечелил одобрителна усмивка от Бог, за това, че правя нещо, което носи радост на други хора.
ГР: До колко сте близки със своите братя? Как техните дейности Ви затрогват? Например скъсаната дреха на Джанет на супербоул? Как реагирате, като брат и зрител?
MJ: Не мога да говоря за сестра си. Обичам я. Гледах, но нищо не видях. Бях в дома на моя приятел Рон Бъркли, в киносалона му. Там има голям екран, но аз дори не видях това. Чух всички противоречиви сведения на следващия ден и си казах: „Това е лъжа. Аз нищо не видях.”
ГР: Смятате ли, че тези слухове бяха раздути? Смятате ли, че е свързано с феномена Джаксън или това е мода в нашата страна?
MJ: Интересни хипотези. И двете. Трудно е да се обясни и не желая да коментирам нито едната от двете.
ГР: Вие можете да и се обадите и да и кажете: „Не обръщай внимание на тази глупост.”
MJ:Да, казах и нещо от този сорт. Например – бъди силна. Всичко ще премине. Не се вълнувай. Виждал съм и по-лоши неща. Казвам и -Джанет, ти си твърде млада да помниш това, но веднъж гледах Оскарите с David Niven. В определен момент към него се втурна гол човек. Това беше специално организирано, но никой не каза нищо за това повече. Да, това беше ярко събитие за което говореше целия свят. Но вече на следващия ден, то беше просто шега.
ГР: Смятам, че вината за всичко е във фамилията Джаксън. Всичко изглуждаше преувеличено. Една от причините е личността Джаксън.
MJ: Благодаря.
ГР: Как стои въпроса за нов диск? Кога бихме могли да го очакваме? Първо по радиото ли ще го чуем и после хората ще могат да харчат пари, които ще получат децата от Индийския океан?
MJ: Много бих искал това.
ГР: А сега ми разкажете, как ви кара да се чувствате този акт на щедрост и състрадание? Понякога на мен ми се струва, че се чувствам по-добре, като давам отколкото, като взимам. Обяснете вашите чувства в този случай.
MJ: Това е само една идея. Аз не знам как да обясня психологическите характеристики на тази идея. Просто обичам да работя за нещо. Налице е комбинация от двете. Работа и след това споделям резултатите с други хора и се моля да им се хареса. Това е, което ми дава най-голямо удовлетворение като изпълнител.
ГР: Вас лично разстройва ли ви или пък обратно, укрепва ли ви професионално, когато казват, че този проект на Джаксън се е получил, или пък се е провалил? Например, продадени са седем и половина милиона копия от албума Number Ones. Сега ми се струва, че тиража се е увеличил четворно от факта, че това е ваш албум. Вие сте сериозна марка. И все пак много представители на шоу- бизнеса казват, че този албум не представлява нищо сериозно.
MJ: Аз не знам за кой проект говорите, защото това не са верни съобщения. Сензационното може да увеличи броя на продажбите до напълно невъобразими размери, по-добре от всички добри новини. Хората искат да слушат клюки. Моите последни осем албума, заемаха първо място във всички възможни класации и за това хората се интересуват от сензационни новини и слухове.
ГР: Тежко ли е да се осъзнава това? Не ви ли се иска да изкрещите: „Почакайте за минута! Вижте моите места в класациите!”?
MJ: Това е качество на цялата човешка природа, което аз не харесвам. Но има и друга, прекрасна страна на човешката природа – не е ли истина?
ГР: Но това явно не се отнася за Еминем. Вече говорихме за това. Смятам, че трябва да се изкажете по този въпрос. Защо не?
MJ: А какъв е въпроса?
ГР: Стиви Уондър каза, че е грубо някой да прави пари от чувствата на обществото. Кажа те, до колко това е неприятно и какво мислите по този повод?
MJ: Никога не съм се срещал с Еминем, но винаги съм му се възхищавал. Заради това е много тъжно, когато един изпълнител прави нещо неприятно за друг изпълнител. Мисля, че Стиви Уондър е казал истината. Но аз не искам да говоря повече от това, което вече казах. Еминем трябва да се срамува от това, което прави. Стиви го е казал с една дума. Това той го е казал, а не аз. Стиви е един от най-чудесните хора на света.
ГР: Стиви го каза. За вас братската любов съществува ли? Тя има ли смисъл?
MJ: Аз обичам Стиви Уондър. За мен той е истински професионалист в музиката. Аз винаги ще го обичам. Много хора уважават Стиви и той се явява много силна личност в тази среда. Когато той говори, хората го слушат и от страна на Еминем е много неприятно да прави, това, което направи. Аз съм изпълнител в по-голямата част от живота си и никога не съм нападал тези хора. Великите артисти не правят това. Никой не бива да прави това.
ГР: Вече споменах за фиаското на Джанет и преувеличените реакции за това. Смятате ли, че той направи това , знаейки, че тази постъпка ще му донесе повече слава, защото вие сте Майкъл Джаксън?
MJ: Да, но е трудно да се разбере. Това е глупаво. Примитивно.
ГР: Прилича на лоша шега. Това ви наранява и не бихте искали да го видят вашите деца.
MJ: О, Боже, ще го намразя, ако децата ми видят това.
ГР: И накрая, ние старателно избягвахме темата и не говорихме за разглежданото дело в съда. Вие нямате право да говорите за това. Но аз знам, че сте получили от съдията разрешение да прочетете решението. Много ми е неприятно за завършвам интервюто с това, но не бихте ли могли да прочетете този документ сега. Мисля, че това е важно.
MJ:През последните две седмици в медиите беше пусната огромно количество извратена и злонамерена информация за мен. Очевидно тази информация се е промъкнала, като разшифровка на стенограма от редовно заседание на съда, където моите адвокати и аз никога не сме се появявали. Дадената информация е отвратителна и невярна.
Преди няколко години, аз позволих на едно семейство да ме посети и да прекара известно време в Невърленд. Невърленд е моят дом. Позволих на това семейство да дойде, защото ми казаха, че техния син е болен от рак и се нуждае от помощта ми. През годините съм помагал на хиляди деца, които са болни или в беда. Тези събития са кошмарни за семейството ми, децата ми и мен. Никога не съм предполагал, че ще се окажа отново в такава неприятна ситуация. Аз обичам хората и имам голяма вяра в правосъдието ни. Моля Ви, съхранете вашия ум отворен и ми позволете да дочакам деня в съда. Заслужавам справедлив процес, като всеки друг американски гражданин. Аз ще бъда оправдан и истината ще бъде доказана.
ГР: Майкъл, искате ли нещо да добавите?
MJ: Да, Бих искал хората да споменават семейството ми и мен в молитвите си. Това би било изключително. Благодаря, Гералдо.